Александър Симов: НС на БСП не е Камара на лордовете

Много е забавно в последните няколко дни да се наблюдават телевизионните фрустрации на отпадналите от Националния съвет на БСП мастити социалисти. Те ни поднасят истински букет от емоции и страсти. Коктейлът е много наситен на различни съставки, които варират от депресия ("Избори в БСП нямаше", Валери Жаблянов) през страхова невроза ("БСП е лидерска партия, а Националния съвет - гумен печат", Сергей Станишев) до тотално отричане на действителността ("Няма как председателят на ПЕС Сергей Станишев да не е в Националния съвет, както и други хора", Георги Гергов).

Медиите обичат такива политически сапунки и ви правя основателното предположение, че всички засегнати ще се изредят поне още един път в телевизионните студиа, за да ни направят свидетели на разтърсената си душевност, осквернена невинност и емоционалните си бури.
Обаче не си струва да се занимаваме постоянно с изтърканата им аргументация. Капан е да влизаме в тази кафкианска бурлеска, защото тя е част от медийната спецоперация, която трябва да внуши, че БСП е драматично разцепена и брутално разделена.

Активността на прекия избор за лидер мина 70 на сто, Корнелия Нинова беше избрана с над 81 процента, но заради интригата, разбираш ли, ние отново и отново трябва да се давим в безумни опорни точки, твърдения и разбирания, които нямат нищо общо с реалността.

Въпреки това си струва да се преборим поне с един от тези коментари. Не знам кой, как и къде е решил, че има хора, които са получили доживотен абонамент за място в Националния съвет. Защото аз така разбирам думите на Георги Гергов (човек, който отказа да се подложи на вот по време на конгреса, а вместо това се делегира като член на Националния съвет). Според него излиза, че няма никакво значение какво мислят социалистите, че желанието на делегатите е без никаква стойност и напук на това Станишев на всяка цена трябва да е в Националния съвет.

И само за информация - това е типично консервативно и дясно разбиране за политиката. В една дясна партия е нормално да има аристократична прослойка. Именно в дясното разбиране за света се ражда идеята че съществува елит, който трябва да е защитен от политическите процеси, че има кръг от старейшини, които са твърде ценни, за да се явяват на избори.

В БСП подобно мислене не би трябвало да има почва. Левицата е символ на динамиката и промяната. Барони вляво нямат място. Защото в последните 30 години БСП обрасна с прекалено много хора, които са „знакови и незаменими“. Беше време това да се промени.
Нима е такава трагедия, че Сергей Станишев не е в Националния съвет? Нима без Валери Жаблянов във висшето ръководство партията ще престане да функционира? Да не би без Красимир Янков левицата да се саморазпусне?

Националният съвет не е камара на лордовете в която някои да имат абонамент за място доживот. Къде е драмата в това, че "знакови" лица не били вътре? Защото реакциите по темата са толкова патетични все едно някой ги е изключил от партията.

Тази истерия е обидна. Тя е обидна за всички онези обикновени социалисти, които и без да са били членове на Националния съвет не са спирали да работят за победа на левицата. Обидна е за всички активисти, които са се раздавали без остатък и то без да се водени от разбирането, че някой им дължи кресло, почит и вечни поклони пред тяхното величие.

Никой не може да отнеме правото на политически живот на Сергей Станишев или пък перото на Велислава Дърева. Никой не приключва с тях като хора или пък ги заличава от обществения пейзаж. След четири години има нов конгрес - могат да се борят за доверие тогава.

Засегнатите от голямата промяна в БСП обаче към момента избират най-нелепия и лош начин за действие. Този безкраен жалостив вой не е правилната позиция, защото звучи твърде много като жалване на аристократ след Френската революция.

Какво ще рече Националния съвет се превръща в гумен печат, както казва Сергей Станишев? Значи докато Станишев е в НС, той не е гумен печат. Станишев го няма и изведнъж превъплащението е налице. Делегатите не избраха една групичка от хора и изведнъж всички органи на БСП се оказаха порочни. Тоест в случая засегнатите не водят разговор за политика, идеи и смисъл, а се водят от нараненото си его. Това е истински порочното в случая.

БСП избра нещо различно. Да даде шанс на нови млади хора, които имат какво да кажат и искат да реализират своите идеи. И най-гениалният човек за 20 години престой в един орган ще се поизтърка и поизхаби. И това е част от различното в БСП днес.

Партията търси своята нова визия, своите нови цели, различният начин за правене на политика. Нали знаете каква е дефиницията за глупост - да правиш едно и също и да очакваш различен резултат. Вероятно точно това разбиране е водело делегатите, които решиха, че ще дадат доверие на нови лица - те са искали да опитат нещо различно, за да може БСП да има шанс за развитие.

БСП се променя. И това е голямата новина от събота и неделя. БСП доказа, че има членове, които разбират своята отговорност пред държавата и историята.

Защото щеше да бъде повече от нелепо да твърдиш, че си носител на голямата промяна за България, че си алтернатива на безвремието на мутрите и същевременно да се страхуваш да извършиш радикална реформа в собствените си редици.

Националният съвет трябва да е динамична структура, която да се променя спрямо изискванията на времето, спрямо изискванията на политиката. Резервации в залата на "Позитано" 20 няма. Попадането там е въпрос на доверие за което трябва да се бориш отново и отново. Някои хора не се пребориха за него.
Е, и?

Коментарът на Александър Симов е публикуван в Епицентър