Не дойде ли времето, да дръпнем шалтера на изпадналия в кома български футбол?

Българският футбол е в будна кома от десетилетия наред, а последните събития около президентския пост в БФС достигнаха нови дълбини. Маниакалната жажда за власт превърна любимия ни спорт в жив труп, който просто чака някой да прояви милост и да му дръпне шалтера, за да сложи край на тази безконечна мъка.

Димитър Бербатов се самопровъзгласи за президент на федерацията в компанията на тесен кръг близки и приятели, сякаш за да покаже, че и той може да играе по същите изгнили правила на своите предшественици.

Борислав Михайлов пък се е впил в пресъхналата цица на съюза, която отдавна пуска само съсиреци за удоволствие на мършоядите. И той най-нагло реши да се завърне на краставо магаре, провъзгласено за бял кон, когато след двугодишна отпуска реши да оттегли оставката си. Сякаш никой вече не помни, че вожда на нацията Бойко Борисов реши да го дръпне за ушите през 2019 г., защото явно е решил да се отдели от фамилия Корлеоне.

Междувременно Ясен Петров рони крокодилски сълзи при победата над Литва с 1:0 миналата година в изблик на еуфория от историческата първа победа начело на националния отбор. Не бива да подценяваме и „историческото“ равенство срещу европейския шампион Италия, в което котката си поигра апатично с мишката, а накрая взе, че я бутна под хладилника ни жива, ни умряла.

С особен непукизъм се обръщаме към клубното ни първенство, за да видим, че за поредна година фалират отбори, като само през този сезон Нефтохимик и Левски Лом разпуснаха представителните си формации, за да се фокусират върху развитието на юноши. Столичният Левски пък разчита на милостинята на своите фенове, за да не последва същата съдба, тъй като някой някъде се страхува, че „синята“ агитка ще му се разсърди и няма кой да организира политически протести, когато наближат избори. ЦСКА пък се разцепи на две, защото тамошните алчни задници се борят за порутената колиба, в която се е превърнал иначе емблематичният стадион „Българска армия“. На целия този фон Кирил Домусчиев си хвърля сам заровете на „Монополито“, като си мести парите от единия в другия джоб през телевизии и фармацевтични компании. А, за малко да забравя и вечните колорити Венци Стефанов и Христо Крушарски, които, ако не бяха собственици съответно на Славия и Локомотив Пловдив, сигурно щяха да са водещи на „Шоуто на Николас Цитиридис“. Все пак те са далеч по-комички от шоумена с гръцки корени.

УЕФА и ФИФА междувременно се правят, че не виждат нищо. А и как да е иначе, когато нуждата от фураж за големите риби е по-голяма от всякога. Ако ги няма нашите отбори, международните турнири щяха да се играят от 6-7 национални формации и десетина клуба с арабски собственици, които ще се чудят как да си обърнат парите в евро.

Отдавна си мисля, че е време някой наистина да дръпне шалтера и да оставим българския футбол да почива в мир. Току виж онези стотина останали запалянковци на „сини“ и „червени“ си намерят друг повод, за да си организират битки помежду си с периодичното въвличане на родната полиция. И без друго по телевизията вече дават повече футболни мачове, отколкото турски сериали, така че шоуто ще продължи, но поне няма да гледаме опустелите трибуни, обикалящи двайсет и двамина африканци, чакащи за държавни помощи. Така веднъж завинаги ще се реши и източването на хазната за строежа на козирки, стадиони, пансиони и други подобни поводи за злоупотреби.

Сипи сега по едно и пускай Преслава!