Петър Маринков: Демокрацията ни е камуфлаж (ВИДЕО)

Репресиите не могат да се върнат в познатия вид от краткото ново съществуване на България, но така или иначе има тормоз. Не мога да бъда категоричен, но самият факт, че това се случва на 9 септември, че се прави обиск рано сутринта в жилището на този човек, е много грозен. Това каза в студиото на ФАКТИ писателят и драматург Петър Маринков по повод вчерашните арести на представители на сдружение „Русофили“.

„Не е въпросът дали ще се умори да спори за 9 септември. Този спор е подклаждан. Вземете учебниците по история (в частта си за периода 1944-1989 г. - бел. ред.) - в този спор няма нищо исторично, той е политически.

Не може така да изолираме времето, ние поставяме социализма в някакъв вакуум. Все едно нищо друго не е имало преди и след. Това не е история, а пропаганда и агитация. Безспорно първите години на социализма са жестоки, но последните години на капитализма какви са?

Какъв е смисълът от демокрация, ако населението ти се топи. Така, както ние я използваме демокрацията, това е един камуфлаж, зад който се крият жестоки, изсмукващи душата, физиката, кръвта на нацията елементи. Демокрацията може да бъде нещо много добро, но може да превърне един народ в стадо“, каза Маринков.

Писателят, който на първите демократични избори е бил кандидат за депутат, разказа за тогавашната кампания:

„Спомням си, че изнесох 120 речи, към 70 села обиколих и наговорих куп глупости. Чак се изчервявам като се сетя. Аз излизам от оранжерията на социалистическото общество и обяснявахме, че капитализма ще ни даде нови духовни и всякакви сили. В едно село обяснявах, че кравите ще дават мляко като холандските, те ме гледат „така“, ръкопляскат ми..., сега в това село има една крава.“

„Покрай романа („Преизподник“ - бел. ред.), като се зарових в документите, в мен се създаде впечатлението, че онези години по време на войната (Втората световна война – бел. Ред.) в много отношения приличат на настоящите, в които живеем. България влиза в Тристранния пакт, обявен за непобедим, ние ще си върнем това, което ни се полага. Всеки би направил аналогията, ние сме сега в съюз с най-прогресивните. След войната Германия ни е длъжник, а сега да не би да са равнопоставени отношенията с ЕС – силните не налагат ли своето. Миналата година избиха козите, тази година прасетата – винаги сме имали слугинско поведение.

Формалният повод за романа „Преизподник“ е разузнавателния отдел на командването на армията. Главният герой работи в този отдел. Романът е и леко сатиричен, защото и в най-голямата драма може да се види нещо комично. Той е за тези години и за това как ние сами копаем и вървим към, ако приемем, че адът е социалистическото общество, към това.

„Страната ни се превръща в царство на безличните, на смачканите, на обезверените, на хората без надежда, което е по-лошо, то е по-страшно и от царството на мъртвите“, каза писателят.

Целия разговор с писателя и драматург Петър Маринков гледайте във видеото: