Москва засили ударите срещу Украйна

Русия е нанесла комбинирана атака с балистични ракети и дронове срещу Украйна, като основните цели са били Киевска област и град Запорожие, съобщиха украинските власти.

Руският Върховен съд забрани на антивоенната партия "Яблоко" да участва в парламентарните избори през септември. Според украинското военно разузнаване Москва подготвя нова мобилизация след изборите.

Това обобщи Институтът за изследване на войната (ISW).

По данни на украинските военновъздушни сили Русия е използвала ракети "Искандер-М", севернокорейски KN-23 и противокорабни "Циркон", както и 120 дрона от типовете "Шахед", "Гербера" и "Пародия". Украинската противовъздушна отбрана е свалила 98 дрона. 21 места в Украйна са били поразени, а отломки са паднали на пет.

В Киев балистична ракета е ударила детска болница и е повредила газопровод и остъкляването на сградата. Според президента Володимир Зеленски руските ракетни и авиационни удари са убили най-малко шестима души и са ранили 19 в Запорожие.

При удара по металургичния завод "Запорожстал" са загинали седем служители а 21 са ранени, съобщи собственикът му "Метинвест". Повредени са коксовите и доменните производства, което е довело до спиране на работата. Русия потвърди удара по завода и заяви, че освен това е поразила пощенската компания "Нова поща", както и транспортно-логистичен център в Киев. Ударени са и електрически подстанции в Херсонска и Харковска област, както и инфраструктура в Донецка, Днепропетровска и Николаевска област.

Смята се, че Русия използва малък брой севернокорейски KN-23, за да тества и подобрява точността им. Украйна съобщава, че Северна Корея е предоставила на Русия поне 40 такива ракети. Москва възобнови използването им в края на юли 2025 г.

Междувременно Русия може да подготвя разполагането на севернокорейски ракетен части и ракети във Воронежка област. Украинското военно разузнаване твърди, че там може да бъде разположено севернокорейско подразделение с до 120 балистични ракети, вероятно KN-23. В района се изгражда тренировъчен център, като се очаква то да бъде завършено в края на 2026 г.

На политическия фронт Руският Върховен съд забрани на либералната партия "Яблоко" да участва в парламентарните избори през септември. Решението е взето по иск на партия "Родина", която обвини "Яблоко" в нарушения на авторски права и популяризиране на екстремистки лозунги. В съда са били представени и данни за предполагаемо чуждестранно финансиране от САЩ и Германия.

"Яблоко" е единствената регистрирана партия в страната, която изразява позиция против войната в Украйна. Тя води кампания под лозунга "За мир и свобода" и призовава за прекратяване на огъня. Решението може да е част от усилията на Кремъл да ограничи всяка видима подкрепа за антивоенни позиции преди изборите. Партията има минимален шанс да застраши управляващата "Единна Русия", но нарастващата ѝ популярност може да привлече недоволните от войната, от което управата вероятно се опасява.

Основателят на "Яблоко" Григорий Явлински заяви, че партията ще обжалва решението.

По време на изборите през 2021 г. партията получи едва 1.34% от гласовете и не е издигала кандидат от началото на войната в Украйна през 2022 г. Усилията срещу "Яблоко" показват, че Кремъл не е склонен да рискува загубата дори на няколко процентни пункта на изборите. Това може да вещае, че Кремъл възнамерява да използва изборите като референдум за войната си в Украйна.

Москва вероятно се страхува, че твърде голямата видима обществена подкрепа за "Яблоко" би застрашила готовността на обществеността да повярва в резултатите на изборите.

Явлински се застъпи за прекратяване на огъня в Украйна като част от президентската си кампания през декември 2023 г. По това време Кремъл вероятно му е позволил да критикува военната политика на руското правителство, за да изглеждат честни изборите.

Отстраняването на партията през 2026 г. предполага, че управата е по-малко загрижена за това изборите да изглеждат свободни и честни. Явно за Кремъл е по-важно антивоенните настроения да не набират популярност в страната.