Високо напрежение: Защо Путин обижда Япония

Владимир Путин разполага с много свободно време, което, както е известно, посвещава на „изучаването“ на историята. За да затвърждава в съзнанието на руския народ онези съветски пропагандни клишета, които той е усвоил трайно още в младостта си.

Поредното проявление на путинската любов към тези клишета беше откритият в Хабаровск паметник на „Победата над милитаристична Япония“ през 1945 г. Паметникът представлява фигура на съветски войник с автомат, който стъпва с крак върху разбит с приклад граничен камък, на който е изобразена хризантема – а тя е императорският и едновременно държавен герб на Япония. Художествените характеристики на скулптурата будят подозрението, че тя е проектирана от изкуствен интелект.

Паметник по поръчка на Медински

Паметникът е изработен по поръчка на Путин от Руското военно-историческо дружество, начело с Владимир Медински. Тоест, това не е просто инициатива на хабаровските регионални патриоти за сметка на бюджета, а изпълнение на заповед от Москва (хабаровските корупционери най-вероятно дори не са можели и да сънуват за подобен бюджет).

Предварително планираното публично оскверняване на герба на съседната държава, а и на нейната императорска фамилия, предизвика сериозен дипломатически скандал. В отношенията между Москва и Токио подобно нещо не се е случвало може би от 1976 г. насам, когато съветският пилот Виктор Беленко избяга в Япония със своя МиГ-25. Но дори и тогава нямаше подобни обиди.

Министерството на външните работи на Япония публикува изявление, изпълнено със сдържана ярост. След това в социалните мрежи министър-председателката на страната Санае Такаичи на японски и руски език поиска паметникът да бъде демонтиран. От публикацията на министър-председателката стана ясно също, че Токио и преди е молил руските власти, използвайки официални канали, да не издигат паметник, който е обиден за японците.

Тоест, тази безцеремонност на Путин очевидно си поставя за цел да засегне възможно най-болезнено японците. А изпълняващата желанията на началниците си говорителка на външното министерство Мария Захарова заяви, че със същия успех японците можели да настояват „вятърът да не духа, а слънцето – да не грее“.

Послание на Кремъл към Си Дзинпин?

Кремъл отдавна включи Япония в списъка на „неприятелските държави“ – заради твърдата ѝ подкрепа за Украйна. Но такива държави има много. Защо тогава именно японците бяха подложени на толкова цинично публично оскърбление? Още повече че руската общественост е напълно безразлична към това събитие.

Японците не са американци – тях руснаците ги мразят, защото не могат да бъдат като тях. „Обикновените руснаци“ уважават японците. Те ги смятаха и още продължат да ги смятат за загадъчни гении, произвеждащи „Тойота“ и „Сони“, измислили манга и карате.

Япония и Русия (а преди това – СССР) все още нямат сключен мирен договор. Това се дължи на разногласията относно принадлежността на четирите острова от Курилския архипелаг. Японците ги наричат „Северни територии“ и ги считат за свои. Путин ги посети за първи път през август – ясно съзнавайки, че това ще бъде възприето болезнено в Токио. Изглежда, че издигането на паметника е част от същата пиар кампания. Според мен тя е замислена, за да направи впечатление на Си Дзинпин, който се държи все по-напористо към Русия.

Япония е главният съюзник на САЩ в Азия, освен това е дългогодишен и упорит противник на режима в Пекин. Токио успешно изгражда регионална антикитайска коалиция. Последният успех в тази област е споразумението за стратегически военен съюз и пакт за сътрудничество в областта на разузнаването с Филипините. Това предизвика огромно раздразнение в Пекин. Китай настоява, че част от териториалните води на Филипините му принадлежат. А тези води са необходими на китайската диктатура, за да създаде по-добри условия за бъдещо нахлуване в Тайван.

Безсмислена проява на „смелост“ от Путин

Символичните жестове са важни в политиката. Това важи особено за Азия. Ето че сега Путин изпраща сигнал на своя по-старши партньор в Пекин: „Вижте, председателю Си, ние сме готови да се държим грубо с японците, просто ей така, без повод, заради куража“. Той по всякакъв начин иска да демонстрира на китайците колко е смел и решителен, а следователно и ценен съюзник, който трябва да се уважава.

Без помощта на Пекин Путин не би могъл да продължи агресията си срещу Украйна. Целият свят (а и руското ръководство) знае това. Достатъчно е да се видят кадрите от срещата между Путин и Си на неотдавнашната среща на върха на Шанхайската организация за сътрудничество в Бишкек, за да се разбере кой е главният на масата за преговори.

Последиците

В дългосрочен план издигането на паметника в Хабаровск няма да донесе нищо добро на Русия. Министър-председателката на Япония написа, че в Токио „и занапред възнамеряват да призовават руската страна да демонтира“ паметника. Преведено от дипломатическия език – „ще направим всичко възможно, за да ви създадем колкото се може повече проблеми навсякъде, където можем“. Това могат да бъдат нови санкции. Или предоставяне на разузнавателна информация на противниците на руския режим.

Но най-важното е, че историческите пърформанси на Путин няма да успеят да убедят никого в силата на „неговата“ Русия. И най-вече основния им адресат – Си Дзинпин.

Автор: Константин Егерт