Аржентина: Два фалита за 13 години

За втори път за последните 13 години Аржентина обяви фалит. Това стана след като се провалиха водените в Ню Йорк преговори с група, притежатели на нейни облигации, уточнява Би Би Си.

Така наречените инвеститори - „фондови лешояди“ искаха пълно заплащане на притежаваните от тях облигации за $ 1,3 млрд., уточнява Ройтерс.

През 2005 и 2010 година. Аржентина преструктурира 93% от националния си дълг в размер на $ 100 милиарда. На притежателите на тези облигации им беше предложена замяна на нови облигации с отстъпка от около 70% от първоначалната цена. Въпреки това, собствениците на близо 7% от дълговите ценни книжа, представляващи главно спекулативни инвестиционни фондове, не се съгласиха и изискват изплащане на 100 процента.

Аржентина обяви, че не може да изпълни тяхното искане и ги обвини, че използват проблемите на страната, за да направят големия си удар, коментира в. „Уолстрийт джърнъл“.

Съд в САЩ даде краен срок до 4 часа лондонско време за

постигане сделка между Аржентина и „фондовите лешояди“.

Кризата е породена от обявения през 2001 г. фалит на властите в Буенос Айрес.

Късно в сряда вечерта икономическият министър на Аржентина Аксел Кисилоф обяви, че инвеститорите са отхвърлили последните предложения на правителството, пише АП.

"За съжаление, не бе постигнато споразумение и Република Аржентина съвсем скоро ще бъде във фалит", заяви пред в. „Ню Йорк таймс“ Даниел Полак. Той е назначеният от съда посредник в преговорите.

Експерти отбелязват, че последиците от това очертаващо се второ обявяване на неплатежоспособност на Буенос Айрес няма да бъдат толкова плачевни, колкото бяха през 2001 г., когато страната отказа да плаща по държавни облигации за $100 млрд.

Този път става дума за технически дефолт или неплащане на дългове без официален фалит. Сега Аржентина има пари и тя иска да се разплати с всички кредитори, но при изгодни за нея условия.

Властите в Буенос Айрес на 26 юни платиха $1,2 млрд., от които $539 000 по сметка на Bank of New York Mellon. Сумата отидепо сметките на притежатели нба аржентински облигации, които бяха приели предложеното за преструктуриране на дълга.

Нюйоркският съдия Томас Гриеса обаче спря това плащане, посочвайки, че Аржентина първо трябва да се разплати с „фондовите лешояди“, претендиращи за близо $1,3 млрд.

Президентът на Аржентина Кристина Фернандес де Кирхнер заяви неотдавна, че създалото се положение не бива да се определя като дефолт и е по-добре да се измисли нов термин.

„Във фалит изпадат неплащащите, а Аржентина плаща",

изтъкна тя.

Най-неочаквано в началото на май Кристина Фернандес де Кирхнер обяви данъчна амнистия за недекларирани валутни суми в страната и в чужбина. Тези суми ще бъдат легализирани без да се доказва техния произход, ако собственикът им закупи с тях облигации за финансиране на петролната индустрия или пък държавни ценни книжа, с които да се закупят недвижими имоти.

Ситуацията със сегашния фалит ще се отрази негативно на икономиката, която е в рецесия. Аржентина няма да може да се върне на световните финансови пазари, откъдето е изолирана след дефолта от 2001 година.

Обемът на външните задължения сега също е значително по-нисък – максимум 30 млрд. долара, спрямо 80 млрд. през 2001 г. Очаква се рейтинговите агенции да понижат оценката си за дълговите облигации на страната.

Standard & Poor`s понижи суверенния рейтинг на аржентинската валута от "CCC-" до "селективен дефолт", с негативна перспектива, заявиха в съобщение до медиите от международната рейтингова агенция.

Аржентинците се страхуват от повторение на събитията отпреди 13 години, когато банковите сметки бяха замразени. Когато гражданите получиха достъп до парите си се оказа, че

инфлацията сериозно е намалила реалната им стойност.

Аржентинците нарекоха запора на банковите сметки "коралито" /кошара/ и въоръжени с тенджери и тигани започнаха протести пред затворените банкови клонове, настоявайки да получат спестяванията си. Само за няколко дни протестите ескалираха, стигна се до плячкосвания и палежи на банки. На 21 декември 2001 г. президентът Фернандо де ла Руа подаде оставка и избяга с хеликоптер от обсадения президентски дворец. Само три седмици след въвеждането на "коралито", припомня „Дойче веле“.

Година преди запорирането на банковите сметки аржентинското правителство бе договорило спешен заем от Фонда на стойност 40 милиарда долара, които през лятото на 2001 г. бяха последвани от нови 29,5 милиарда. Предвидените в споразумението за кредитиране стриктни мерки за икономии обаче не доведоха до оздравяване на държавните финанси, рецесията продължи, а безработицата достигна 25 процента.

Основната цел - да бъдат спасени от банкрут задлъжнелите в долари аржентински фирми. За спасяването на банките пък бе пусната нова емисия държавни облигации, а банковите сметки бяха размразени окончателно едва в края на 2002 година. Тази втора фаза от овладяването на кризата бе наречена от аржентинците "коралон" - голяма кошара. След което трябваше да изминат цели три години, преди да започне преструктурирането на аржентинския дълг. Хедж фондовете, които не приеха това преструктуриране, и до днес водят дела срещу аржентинската държава.