Скопие мълчи за връщането на останките на цар Самуил

Връщането на останките, приписвани на цар Самуил, в България е отразено от медиите в Северна Македония, но засега не е предизвикало публична официална реакция от правителството или водещите политически партии в Скопие. Няма обявен протест срещу решението на Гърция да предаде останките на България.

Предаването и транспортирането са планирани за 3 октомври. В София ще се състои официална церемония, след която останките ще бъдат положени в специален саркофаг в църквата „Света София“, съобщи премиерът Румен Радев.

Различни определения за Самуил

Медиите в Северна Македония не представят новината с еднакъв език. МКД.МК определя Самуил като „средновековен македонски владетел“ и свързва държавата му с Охрид, като едновременно с това съобщава, че Гърция предава останките на България.

Плюсинфо използва по-предпазлива формулировка. Изданието говори за „цар Самуил“, но уточнява, че става дума за останки, които му се приписват. В публикациите се припомня, че те са открити при разкопки на базиликата „Свети Ахил“ на остров в Малкото Преспанско езеро.

Има разминаване и в посочваната година на откриването. В различни публикации се споменават 1965 и 1969 г. като начало или момент на археологическите находки, свързвани с гроба на Самуил. Безспорно е, че останките са били съхранявани в Солун в продължение на десетилетия, докато София и Атина обсъждат връщането им.

Комисията е договорила обща формулировка

Спорът за историческото наследство на Самуил остава видим и в начина, по който македонските медии описват владетеля. В същото време съществува договорен текст на Съвместната българо-македонска комисия по историческите и образователните въпроси.

В него се посочва, че Самуил е владетел на голяма средновековна държава, която „основната част от съвременната историческа наука определя като Българско царство“, с център на територията на днешна Северна Македония. Текстът е част от работата на двустранната комисия, а не едностранна политическа декларация на София.

Публикуването на договорените текстове през 2022 г. предизвика критики в Северна Македония. Опозицията ги определи като провал, докато представители на експертната общност заявиха, че формулировките не засягат идентичността на съвременната македонска държава.

Няма официална реакция от Скопие

Към момента премиерът Християн Мицкоски, президентът Гордана Силяновска-Давкова и правителството на Северна Македония не са обявили позиция конкретно за връщането на останките. Не е съобщено и за реакция на водещите политически партии.

Това се случва на фона на продължаващите спорове между София и Скопие по исторически въпроси. През юни външният министър Тимчо Муцунски заяви, че комисията с България трябва да работи въз основа на „факти, доказателства и аргументи“, като критикува политическия натиск по темата. Европейският парламент също призова за „ясни и осезаеми резултати“ от нейната работа.

Засега обаче медийното отразяване и различните исторически определения не са прераснали в официална политическа кампания срещу решението на Гърция. След церемонията на 3 октомври може да последват нови реакции, но към момента те не са факт.

Източници: БНТ, МКД.МК, Плюсинфо