Откриха останки на 215 деца в Канада

Откриха останки на 215 деца под 3-годишна възраст в Канада. Костите на децата са били заровени на територията на католически интернат, намиращ се недалеч от градчето Камлупс.

Труповете са открити от специалисти със специален георадар, съобщава "Телеграф".

Това бе съобщено миналата седмица от местната общност на коренните жители. След намирането на останките премиерът на Канада Джъстин Трюдо пред медии е изразил загриженост, след него парламентът е запазил минута мълчание. За да се почете паметта на децата на стълбите на художествената галерия във Ванкувър, са били поставени 215 чифта детски обувки.

Сградата е бивш интернат, поддържан от местната католическа църква. Целта на съществуването на подобни интернати в Канада е била да се асимилират и християнизират децата на коренното население – местните индиански племена, предаде MamaMia.

Предполага се, че децата са живели именно в интерната на Камлупс, но как и защо са починали тепърва предстои да се разясни. Започналото разследване цели да установи самоличността на жертвите и да датира смъртта им. Местната индианска общност разчита на съдействието на съдебни лекари и историци в района, за да изясни обстоятелствата по случая. Това ще бъде трудна мисия, защото интернатът край Камлупс е функционирал твърде дълго – от края на 19 век, чак до края на 70-те години на 20 век, а смъртта на децата не е документирана никъде. Пазят се данни обаче, че още през 1910 година ръководството на интерната се е оплакало, че федералните власти не осигуряват достатъчно пари, за да „бъдат хранени пълноценно учениците“.

Индианският интернат край Камлупс е бил най-големият в цялата система на интернати в Канада, общо 139 на брой. Той отваря врати през 1890-та, администриран от местната католическа църква. В най-големия пик през 1950-а в интерната са настанени 500 деца. През 1969 година правителството поема ръководството на училището, а през 1978 то е затворено. Към момента в сградата има музей и обществена зона за културни и възпоменателни събития.

През 19 и 20 век канадските интернати са били задължителни за посещение за децата на местните общности.

Те са били управлявани от правителството и религиозните власти, като целта е била насила да се асимилира коренното население. Предполага се, че между 1863 и 1998 година, поне 150 000 деца от местните малцинствени общности са били насилствено отнети от родителите си и насила вкарвани в интернати, за да се християнизират.

На децата им е било забранено да говорят своя майчин език или да практикуват културните обичаи на общността си. Тормозът, изнасилванията и наказанията са били често срещани.

Официално се приема, че в системата на интернатите са починали 3200 деца, по-голямата част от тях от туберкулоза, но е възможно бройката да е много по-голяма. Според местен неправителствен проект са идентифицирани повече от 4100 деца, намерили смъртта си в системата на интернатите през годините. Новият масов гроб в Камлупс обаче показва колко трудно ще бъде да се установи с точност бройката.

След откритието на останките в Камлупс, правителството на министър-председателя Джъстин Трюдо призна, че наличието на подобни интернати в страната е „срамна“ част от колониалната политика, водена от Канада в миналото. В неделя знамената на всички федерални сгради бяха спуснати наполовина в памет на намерените деца.

„За да почетем 215-те деца, чийто живот е бил отнет в бившия интернат в Камлупс (Британска Колумбия), и всички деца от коренните народи, които никога не са се завърнали у дома, оцелелите и техните семейства, поисках (знамената на) Кулата на мира (в Отава) и на всички федерални сгради да бъдат спуснати наполовина“, написа Трюдо в Туитър.

За по-възрастните представители на местните общности насилието в интернатите не е тайна, защото те са ги посещавали в детството си.

Пред CNN Харви Маклауд си спомня, че е живял в интерната край Камлупс две години в края на 60-те. Той е насилствено записан в училището през 1966 година, заедно с някои свои братя и сестри.

„Насилието над мен беше физическо – да, сексуално – да, и през 1966-а аз бях човек, на когото не му се живееше повече. Това ме промени“, казва Маклауд, сравнявайки преживяната травма с тази на военнопленниците.

По думите му, училището е белязало поколения наред от местните жители.

„Седем от нас бяхме приети по едно и също време в същото училище, в което са били и майка ми, и баща ми. Нямаше избор, това беше изискване, такъв беше законът. И мога само да си представя как са се чувствали родителите ни, когато са ни пуснали там, знаейки какво са преживели те самите в това училище“, спомня си той.

Десетилетия наред Харви Маклауд и други негови познати от интерната са се чудили къде са изчезнали техни приятели и съученици.

„Понякога някои деца не се връщаха, ние се радвахме за тях, мислехме, че са избягали, без да знаем дали е така или какво се е случило“, казва Маклауд. „Обсъждали сме, че може и да са починали“.

При откриването на останките преди дни, Маклауд осъзнава ясно, че очевидно е бил „много силен като дете“ и че все още е силен, щом е жив и до днес, защото познава много хора, които не са успели да се преборят.

Местните общности обвиняват системата на интернатите за това, че цели поколения индианци страдат от социални проблеми като алкохолизъм, домашно насилие и сред тях има висок процент на самоубийства.

През 2008 година канадското правителство официално се извини на оцелелите от системата на интернатите в страната. През 2015-а анкетна комисия публикува доклад с детайли от наследството на този вид „образователна“ система. В доклада се признава за физическото, сексуално и емоционално насилие, преживяно от децата през десетилетията, включително и че децата в интернатите не са получавали адекватна медицинска грижа и някои са умирали преждевременно от болести като туберкулоза. През същата година анкетна комисия заключава, че индианските общности са били жертва на „културен геноцид“.