Гърция и Малта изостават в санкциите срещу руски активи

Гърция и Малта изостават от партньорите си в Европейския съюз по отношение на замразяването на руски активи като част от санкциите срещу Москва за войната в Украйна, каза официален представител на ЕС. Същата констатация се съдържа и във вътрешен документ на блока, предаде Ройтерс.

Агенцията отбелязва, че това става в момент, когато ЕС обмисля дали да конфискува тези средства с цел подпомагане на Киев.

Досега 27-те страни членки на ЕС са съобщили за замразяване на руски активи на стойност от около 20,3 милиарда евро във връзка със санкциите срещу Русия. Осем страни - Италия, Ирландия, Франция, Испания, Германия, Белгия, Люксембург и Австрия - са съобщили, че във всяка са замразени активи за над 1 милиард евро.

Почти всяка друга страна от ЕС е замразила активи за милиони, се казва в документа на Европейската комисия, предоставен на Ройтерс.

За сравнение, Гърция е уведомила блока за замразяване на активи на стойност само за 212 000 евро, а Малта - за 147 000 евро.

България не се споменава в този списък.

"Това е малко изненадващо", каза представителят на ЕС, който пожела да запази анонимност. "Или нямат много, или не си вършат работата. Или са направили нещо без да ни го съобщят, въпреки че са имали възможност", допълни той.

Гърция и Малта не са отговорили веднага на искането за коментар от агенция Ройтерс.

Повече от 10 месеца след нахлуването на Русия в Украйна в "черния списък" на ЕС в момента фигурират около 1300 физически и 120 юридически лица, и са в сила и икономически санкции в сфери като търговията, транспорта, енергетиката, банкирането, медиите и отбраната.

Блокът обаче може вече и да е изчерпал своя лимит от тежки икономически санкции, които 27-те страни членки се споразумяха да наложат, въпреки редовните призиви на привържениците на по-твърдите мерки, като Полша, да се направи повече.

Вниманието на ЕС се насочва тази година и към това как и дали да се конфискуват замразените руски активи и те да се изразходват за възстановяване на Украйна. Така около 300 млрд. евро от активите на руската централна банка в Европа може също да окажат застрашени.

Няма много правни прецеденти за това и някои страни членки изразяват сериозни опасения от произтичащи от тази стъпка съдебни дела, докато според други предаването на активите в полза на Украйна би било правилно.

Във връзка с това ЕС работи и за криминализиране на заобикалянето на санкциите във всички страни членки, което в момента не е така.

Според официалния представител на блока, висшето ръководство на ЕС би трябвало да обяви своя напредък по тези въпроси, когато посети Киев за срещата на върха между Европейския съюз и Украйна на 3 февруари, отбелязва Ройтерс.