The Telegraph: България може да срине еврото

Само преди няколко години инфлацията в България беше двуцифрена. През последните две години в страната се проведоха седем кръга от избори. Корупцията е широко разпространена, а големите индустрии са малко. Никой не би определил България като страна със стабилна икономика. Но, е, нека не обръщаме внимание на това. Европейската централна банка (ЕЦБ) има страхотна идея. Да обединим валутата ѝ с тази на Германия, Белгия и Франция. Какво може да се обърка? Това пише Матю Лин, британски финансов журналист, за The Telegraph, цитиран от ФОКУС.

Ами, доста неща, както се оказва. Както показа Гърция преди 15 години, принуждаването на една страна да влезе в еврозоната, преди да е готова, може да доведе до срив на цялата валута. Еврото оцеля след гръцката криза, но това не означава, че непременно ще оцелее и след България.

Това със сигурност е още една важна крачка напред за еврото. В сряда Брюксел и ЕЦБ потвърдиха, че България най-накрая е изпълнила всички критерии за присъединяване към еврото. Официалното решение се очаква през юли, а замяната на лева ще се състои на 1 януари следващата година.

Можем да очакваме тежка реч от Урсула фон дер Лайен, председателката на Европейската комисия, за разширяването на европейското семейство. Ще има и грандиозни изявления от Кристин Лагард, председателката на ЕЦБ (ако дотогава не е напуснала, за да оглави Давос), за това как еврото най-накрая заема мястото си на световната сцена. И ще има и фойерверки, докато старата валута тихо бъде погребана и бъдат въведени новите банкноти и монети.

Разбира се, от една страна това ще бъде победа за единната валута. България ще бъде 21-вата страна, която ще приеме еврото, а фактът, че все повече страни се присъединяват към него, със сигурност е знак за неговата сила, дори и наистина успешните икономики в Централна Европа, като бързо развиващата се Полша, да не проявяват абсолютно никакъв интерес към него. И в началото това всъщност няма да има голямо значение за икономиката. Българският лев вече е обвързана с еврото чрез валутен борд, което означава, че той не може нито да се повиши, нито да се обезцени.

Проблемът е, че е много трудно да се разбере как България може да бъде разглеждана като част от естествена валутна зона с Германия и Франция. Един от проблемите е, че голяма част от избирателите изглежда не желаят особено еврото. Миналата седмица в София се състоя митинг в знак на протест срещу решението, а независимият президент на страната Румен Радев вече предложи референдум по въпроса, което правителството критикува като "саботаж“.

Може да се надяваме на малко по-установено съгласие по толкова важен въпрос като приемането на нова валута. Все пак, ако оставим настрана този въпрос, по-притеснителни са фундаменталните икономически фактори.

За начало, България е една от най-бедните страни в ЕС, с БВП на глава от населението от 15 800 долара (11 700 лири) според данни на Световната банка, в сравнение с 54 000 долара в Германия и 44 000 долара във Франция. Това не е точно малка разлика, меко казано. Страната постоянно не постига целите си за инфлацията, като през 2022 г. тя достигна 16%. Политиката в страната е силно разделена, с поредица от избори, като от 2020 г. насам е имало осем министър-председатели, ако включим и временните правителства.

Още по-лошо е, че България не може да се похвали с добри резултати в изплащането на дълговете си към кредиторите. През по-голямата част от следвоенния период тя, разбира се, беше част от съветския блок, но преди това не е изплатила дълговете си през 1915 и 1932 г. Трябва да признаем, че това е по-добър резултат от този на Гърция, която не е изплатила дълговете си шест пъти през последните двеста години, но през по-голямата част от 19 век България е част от Османската империя, която също не се слави с финансова стабилност.

В рамките на всеки разумен период от време това не изглежда като много добра инвестиция за облигационните инвеститори. По същия начин левът е претърпял четири преобразувания, откакто България стана независима държава, като последната реденоминация е през 1999 г., когато един нов лев замени 1000 стари. Отново, това не е валута, която е била подходящо място за съхранение на спестяванията ви.

Петнадесет години са минали от избухването на гръцката финансова криза, която разтърси еврозоната, което вероятно е достатъчно дълго време, за да бъдат забравени повечето от основните ѝ поуки. Кризата имаше много причини, но същността ѝ бе следната: Гърция бе принудена да се присъедини към зоната, преди да е готова и преди икономиката ѝ да се сближи с по-развитите ѝ съседи, което насърчи политиците ѝ да теглят безразсъдни заеми във валута, която бе толкова добра, колкото германската, и да натрупат дългове, които се оказаха неустойчиви.

В крайна сметка цялата къща от карти се срути, заплашвайки стабилността на банковата система на целия континент. Това предизвика поредица от кризи, които засегнаха Италия, Испания, Португалия и Ирландия, и на които им отне години да се възстановят, и принуди ЕЦБ да стартира спасителен план, за който всички смятаха, че е изключен от договорите.

В действителност България е Гърция на ролкови кънки. Разбира се, зоната успя да се възстанови от гръцката криза и отново се постави на по-стабилна финансова основа. Но това бе дълъг и труден процес, загубено бе едно десетилетие, а Гърция претърпя най-тежкия срив в производството от всички развити страни от времето на Голямата депресия през 1930-те години. Зоната може да има късмет и България да се интегрира безпроблемно в по-широката европейска финансова система.

И все пак суровата истина е следната: Приемането на България в зоната е много голям риск и решение, което е взето на чисто политически основания. Това може да доведе до поредния срив на системата – и лидерите на зоната ще могат да винят само себе си за това.