В Луганск: "Казват ни, че Русия правела много за нас"

Водата и токът спират редовно, храните са скъпи, а Русия измисля все нови разпоредби, с които принуждава украинците в окупираните територии да приемат руско гражданство. Какво разказват хората там. Репортаж на ДВ.

"Казват ни, че Русия правела много за нас. Но аз виждам само едно - че нямам достатъчно пари, за да живея както преди. По-рано живеех направо отлично, а сега едва свързвам двата края“, казва Оксана (името е променено) от Новоайдар пред ДВ.

Селището е на 60 км от Луганск, който е окупиран от Русия от 2014 година насам. През пролетта на 2022 година с началото на инвазията руската армия стигна и до Новоайдар, както и до градовете Лисичанск, Сиверскодонецк и Рубежное, взимайки под контрола си почти целия регион Луганск в източната част на Украйна.

Оттогава насам населението на Новоайдар е намаляло с една трета. „Останали са само по-възрастните хора – младите избягаха в други райони на Украйна или в чужбина“, разказва Оксана. Тя се оплаква, че нейното село страда от войната, къщата ѝ е повредена от обстрела. Но окупационните власти не оказват помощ за възстановяването ѝ.

Съседите си помагат

Преди руската инвазия Оксана е продавала хранителни продукти собствено производство. Сега вече няма животни, а не може да продава и зеленчуци – за целта би трябвало да регистрира фирма по руското законодателство. „Отглеждаме зеленчуци вече само за собствени нужди и си разменяме стоки със съседите“, казва тя.

За да се живее нормално, според Оксана, заплатите на хората тук би трябвало да са най-малко 40 000 рубли (около 440 евро). Много от нейните съселяни обаче, например пощальоните, не печелят и по 200 евро. Обявите за работа в местните социални мрежи са предимно в сектора на услугите и в строителството.

В Сиверскодонецк се търсят водопроводчици със заплата от около 1320 евро, почти толкова предлагат и в Металургичния завод в Алчевск. В социалните медии има и обяви с предложения за сключване на договор с руската армия – срещу заплащане от около 2400 евро.

Бащата на Оксана продължава да получава украинска пенсия, но за целта трябва чрез VPN да влезе в блокирания от окупаторите портал на украинската пенсионна каса. „Без тази пенсия не бихме могли да се справим“, казва Оксана. Става дума за 61 евро. „Това стига за храната само за една седмица“, обяснява жената, която е принудена да харчи и спестяванията на семейството.

Оксана се оплаква, че храните са поскъпнали, както и от това, че в Новоайдар вече има само два магазина. „В Луганск могат да се купят яйца на половината на тукашните цени“, посочва жената. Поради това ходи на всеки две седмици да пазарува там.

Токът спира постоянно

Украинската регионална администрация на Луганск, която е разположена в контролираната от Киев част на града, научава за проблемите на хората в окупираните райони предимно от социалните медии.

Там се обсъждат спиранията на тока и водата. „През лятото Сиверскодонецк редовно остава и без ток, и без вода, при това едновременно. Водата се спира уж заради ремонти на електрическите уреди, а токът – уж заради дейности по помпените станции“, казва пред ДВ Олексий Харченко, ръководител на регионалната администрация на Луганск.

Но без ток няма и интернет, допълва Оксана. Тя казва, че връзката чрез мобилния оператор „Лугаком“, който обслужна окупирания регион Луганск, е лоша. Освен това много сайтове са блокирани. „Дори Вайбър може да се отваря само чрез VPN“. Олексей Харченко все пак е обнадежден: „В момента в Телеграм се тества чатбот, разработен най-вече за комуникация с жителите на окупираните региони“. Ръководителят на регионалната администрация изтъква, че в социалните мрежи има много оплаквания и от недостатъчния брой лекари, включително в градовете.

„Един път в годината в района идва група руски лекари. Те обслужват определен район в продължение на месец, след което обаче отново трябва да се разчита на местните медици. Но когато отидеш в поликлиниката, ти казват – в момента лекари няма. Не ти остава нищо друго, освен да вземеш пари назаем и да потърсиш частна медицинска помощ“, оплаква се Оксана. Освен това в клиниките не се обслужват пациенти без руски паспорт.

Хората могат да останат без жилища

Олексий Харченко изтъква, че от началото на годината жителите на окупираните територии, които не са взели руско гражданство, се водят за Русия чужденци или лица без гражданство. „По този начин те са лишени от социални помощи и привилегии, както и от правото на медицинско обслужване“, казва той.

Придобиването на руско гражданство обаче означава и ангажимент за евентуална мобилизация в руската армия, което отблъсква мнозина. „А окупаторите въвеждат нови и нови ограничения, за да принудят хората да вземат гражданство“, посочва Харченко.

По неговите думи през март окупаторите са започнали да изземат апартаментите и къщите на хората, които са напуснали региона на Луганск. „Според руското законодателство жилищното пространство, което е инвентаризирано и декларирано като „непринадлежащо никому“, може да бъде прехвърлено от съда като общинска собственост“, обяснява Харченко.

"Защо да ходя другаде"

За да избегне това, Оксана от Новоайдар е трябвало да осигури руски документи за къщата си. Според Харченко новите изисквания са още едно средство за оказване на натиск спрямо хората в окупираните територии, които отказват руски паспорти. Някои дори се връщат в окупираните райони, само за да спасят имотите си.

С указ на руския президент Путин всички хора, които нямат руско гражданство, трябва да напуснат окупираните територии до 10 септември. Оксана обаче иска да остане в Новоайдар и казва: „Защо да ходя да прося някъде другаде, щом тук имам всичко? Все някога и това ще свърши. Чакаме всичко да стане както преди. Повечето хора тук живеят с тази нагласа“.