Севда Шишманова – за журналистите и личното пространство на политиците

Законът на ИТН за нарушаването на личния живот се превърна в голяма тема през седмицата. Финалът ѝ беше поставен от Бойко Борисов, който каза, че се е чул със Слави Трифонов и той щял да го оттегли. Това обаче е повод да си припомним един случай от 1996 г., когато журналистът Севда Шишманова наруши личното пространство на тогавашния вътрешен министър Любомир Начев, който е на купон с манекенки, в деня, в който в столичния кв. „Люлин” са застреляни трима полицаи. В последствие това води до оставката му.

„Този случай е пример как личното пространство на политик не може да бъде дефинирано. Този репортаж се състоя на т.нар. лично пространство и направи дисекция на зависимостта на хората, които управляваха тогава, от подземния свят. Публична тайна е, че през 90-те години конкурсите за мис и агенциите за манекени бяха финансирани от силовите групировки. Тогава имаше критична маса, затова се случи всичко това с този репортаж. Хоризонтът на моралните ценности и изискванията на обществото спрямо политиците и разбирането на самите политици къде е границата на допустимото беше абсолютно различна. Сега хоризонтът е много нисък, критичната маса не съществува”, разказа Шишманова, цитирана от Нова телевизия.

Журналистът посочи, че тогава точно създателите на ИТН, които са част от създателите и шоупрограмата „Ку-Ку”, са ѝ връчили наградата за храброст точно за този репортаж.

„Парчета живот”

Шишманова разказа и за филма, по който работи - „Парчета живот”, разказващ за атентата в Сарафово. Актьорите са българи и израелци, лентата ще се снима и в България и в Израел.

Журналистът сподели, че трябва да си даваме сметка за личните истории на хората, които стават жертви по време на войни, атентати.

"Те са истински носител на това, което може да бъде общото между хората в този разделен свят. Защото това говори за ценноста на живота", допълни тя.

Войната в Ивицата Газа

Шишманова каза, че мирното споразумение между Израел и "Хамас" постига спиране на огъня и размяна на заложници и затворници. За нея обаче най-големият проблем е какво ще последва след него.

„Предстои много сложен процес, в който в Ивицата Газа трябва да бъдат разположени стабилизиращи международни сили. Откъде ще дойдат те – предстои да бъде решено. Предстои да бъде решена и трудната задача за разоръжаване на „Хамас”, което ще бъде сложен и труден процес. Какво ще бъде предложено на „Хамас”, какво ще бъде политическото бъдеще на организацията, защото тя едва ли ще съгласи да се предаде”, коментира Шишманова.

Тя изрази надежда в плана да има много сериозна устойчива гаранция от страните, които постигнаха това споразумение – САЩ, Египет, Катар и Турция.