Гроздан Караджов: Закъснелият влак на ППДБ

Декларацията на ПП–ДБ по повод конкурса за обществена пътническа железопътна услуга е ярък пример как те могат два пъти да настъпят една и съща мотика – първо в управлението, сега в опозиция.

Изисква се особен вид наглост първо да заложиш бомби със закъснител, после години наред да не правиш нищо, за да ги обезвредиш, а накрая да атакуваш този, който е спасил ситуацията. Точно това правят ПП–ДБ с изригването си срещу конкурса за обществена пътническа железопътна услуга.

Това обяви Гроздан Караджов.

Разбирам, че сме в предизборна ситуация, когато за ППДБ всички средства са позволени. Това обаче не променя фактите. А те са безпощадни, категорични и лесно проверими.

1. Чия е реформата и защо има конкурс?

Тази реформа не е измислена от мен.

Тя е заложена, формулирана и одобрена от ПП–ДБ.

И не просто политически, а черно на бяло в Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), приет:

• с решение на Министерския съвет през 2022 г. от кабинета „Кирил Петков“;

• и одобрен от Европейската комисия като задължителна реформа, без която няма средства за новите влакове.

Следователно конкурсът не е „прищявка“, а задължение по НПВУ, обвързано с ключов етап 165, от който зависи плащането по Плана.

ППДБ изрично записаха в ПВУ, че:

• новият договор за обществена услуга трябва да се възложи чрез открита, недискриминационна и конкурентна процедура;

• договорът трябва да бъде разделен на обособени лотове, за да се отвори пазарът;

• избраният оператор ще ползва новия подвижен състав по ПВУ, а след края на договора ще го върне на държавата.

Това не са мои решения.

Това са текстове, предложени от ПП–ДБ, одобрени от Европейската комисия и обвързани с конкретни срокове и плащания.

Днес същите хора обявяват за „скандал“ собствените си решения, които самите те са написали и подписали.

2. „Регионални монополи“ или изпълнение на изискванията на ЕК?

Европейската комисия – включително DG MOVE, DG Competition и DG REFORM – последователно и писмено настоява:

• договорът да бъде разделен на лотове;

• да се създаде реална възможност за конкуренция;

• да се даде достатъчен период за мобилизация на нов оператор.

Точно това сме направили.

Алтернативата, която ПП–ДБ удобно „забравят“, е един-единствен национален договор – т.е. 100% гарантиран монопол, без конкуренция и в директно нарушение на НПВУ.

Резултатът от този модел го виждаме вече десетилетия:

грохнали влакове, разпадаща се система и риск за живота и здравето на пътниците.

3. „Набързо лицензирани фирми“ – фактите

Лицензиите за пътнически железопътен превоз:

• се издават по европейски правила;

• са безсрочни;

• подлежат на контрол на всеки 5 години;

• не изискват предходен опит в пътнически превоз, а покриване на ясни критерии за безопасност, финансова стабилност и капацитет.

Любопитен факт:

една от тези лицензии е издадена по време на кабинета „Денков“, когато министърът на транспорта отново беше от ПП–ДБ – същото политическо семейство, което днес говори за „скандал“.

4. Манипулирана ли е процедурата?

Не. Това е най-прозрачната процедура от много години насам.

Тя:

• е обсъждана със синдикати, превозвачи, академичната общност и НПО;

• е представена в Комисията по транспорт в Народното събрание;

• е под постоянен мониторинг на Европейската комисия;

• е съобразена с Регламент 1370 и най-добрите европейски практики.

Да се говори за „предрешен конкурс“ при тези условия означава или пълна некомпетентност, или съзнателна политическа лъжа. В случая е и двете. И никакво сезиране на ЕК, ОЛАФ, ФБР, ЦРУ, ГРУ или който там още се сетят няма да промени това.

5. Може ли подписването на договорите да се отложи до нов кабинет?

Сключването на договора, съгласно поетите от България ангажименти в НПВУ, трябва да стане до края на тази година.

Оставям настрана факта, че правителство и министър в оставка са длъжни да изпълняват задълженията си до избор на наследници. Ще оставя настрана и мантрата, която ПП-ДБ повтаря всеки ден във връзка с бюджета за 2026 г. например – че няма значение, че е в оставка, правителството трябва да поема отговорност, докато не бъде освободено.

Няма как обаче да подмина въпроса, че от 2022 г. насам нито един министър на транспорта не е придвижил процедурата, която според Плана за възстановяване и развитие трябва да приключи до края на 2025 г. А всички министри с едно изключение са били от ПП-ДБ, дори и при служебните правителства!

Няма как да подмина и факта, че се иска изцяло нова процедура, т.е. забавяне в необозримо бъдеще, а това означава България да не изпълни ключова реформа по Плана за възстановяване и развитие, по който всички действия и плащания трябва да приключат до август 2026 г., и безвъзратно не само да загуби парите за нови влакове, а да се наложи да възстанови платените аванси.

А така със сигурност ще бъде пропуснат шансът БДЖ най-после да се сдобие с нови влакове, а жп пътуването да стане много по-комфортно и безопасно.

Ако се съобразя с призивите на ПП–ДБ и прекратя процедурата, сега питам аз:

• Кой ще отговаря пред българските граждани за изгубените средства по ПВУ?
• Кой и откъде ще намери над 600 милиона евро да плати поръчаните вече мотриси?
• Кой ще поеме политическата отговорност?

ППДБ, които сами заложиха реформата, договориха я с Европейската комисия и я обвързаха с конкретни срокове, а след това години наред не направиха нищо, за да я изпълнят?

Хората, които със собствената си некомпетентност, популизъм и неспособност за управление блокираха реформата и поставиха под риск милиарди европейски средства?

В този контекст е особено цинично да се твърди, че било „неприемливо министър в оставка да предопределя бъдещето на целия железопътен сектор за 12 години напред“.

Неприемливо е точно обратното – министри и правителства от ПП–ДБ да не изпълняват задълженията си, а когато сроковете изтичат, да искат всичко да бъде рестартирано, без оглед на последиците за държавата и хората.

Неприемливо е да се правят внушения без нито един факт или доказателство, при положение че процедурата:

• е част от НПВУ, приет от самите тях;

• е под постоянен мониторинг на Европейската комисия;

• е съгласувана с DG MOVE, DG Competition и DG REFORM;

• е публична, прозрачна и проверима.

Истината е проста:

ПП–ДБ:

• заложиха реформата;

• договориха я с Европейската комисия;

• обвързаха я с европейските средства;

• а днес атакуват собственото си решение.

Това не е принципна позиция.

Това е бягство от политическа отговорност.

Министърът на транспорта изпълнява точно това, което държавата е поела като ангажимент пред Европейския съюз.

Нито повече. Нито по-малко.