Проф. Даниел Вълчев: Избирателната ни система е така устроена, че осъжда страната на коалиционни формати на управление

Въпросът за възможния съюзник е един от големите въпроси в политиката. Това каза пред БНР проф. Даниел Вълчев, декан на Юридическия факултет в СУ "Св. Кл. Охридски", бивш министър на образованието.

По думите му избирателната ни система е така устроена - с нисък праг на влизане в парламента, че раздробява политическото представителство, което осъжда страната на коалиционни формати на управление:

"Липсата на политическа култура и твърде силното говорене преди избори създават у хората едно впечатление, че преди вота ще се изпотрепят, а след това правят нещо, което е нередно. В момента сме свидетели на същото. Твърди се, че никой няма да влиза в коалиция с Борисов, но ще видим какво ще се случи. ... Ако либерално ориентираните политически формации имат някакъв добър резултат на изборите, с кого биха управлявали? Казват, че искат абсолютно мнозинство, но това не е реалистично. Затова хората остават малко разочаровани, защото едно говорят преди избори, за да си подобрят резултата, а след това действителността е друга. ... Това колебливо поведение създава у хората усещането за нещо не много праволинейно, а преди изборите - така, след изборите - иначе. Но все пак политиката е и въпрос на някакви компромиси".

Според него България се развива добре, но не може да реши няколко ключови въпроса:

"Не можем да създадем една добре функционираща съдебна система. Това е много важно. Ако не бъде разсечен този възел, няма как другите въпроси да бъдат решени. Второто нещо е, че трябва да се разбере, че когато човек участва в политиката, той постига част от целите си, но не успява да постигне друга част. И е редно да се каже на хората, които са те подкрепили, че си успял това и това, но не си успял друго, защото трябва да се правят и компромиси".

В предаването "Неделя 150" проф. Вълчев коментира международното публично право, като подчерта, че съгласието е най-важното в международните отношения:

"Международното публично право като логика се крепи върху два основни източника - международният договор и международният обичай, но той отново трябва да бъде потвърден от тези, които се съгласяват да го прилагат. ... Ако не възстановим съгласието, т.е. да има някакъв международен ред, който да бъде относително предвидим, човечеството не го чакат добри времена. Ако всеки може да вземе това, което има силите да вземе, ние се връщаме в общество, в което всеки води война на всеки срещу всеки".