София не може да разчита вечно на европейските пари

София трябва да заложи на публично-частните партньорства. Много хора „подскачат“ при тази дума и припомнят Софийска вода. Смятам, че бъдещото мнозинство може да даде добри примери за осъществено след обществен дебат публично-частно партньорство и да развие ефективни механизми за въвличане на бизнеса в общински, инфраструктурни, транспортни, културни и други проекти. Това е практика на всеки европейски град, заяви за Факти.бг кандидатът за втори мандат в Столичен общински съвет от Реформаторския блок с номер 27, преференция 2 в интегралната бюлетина, Прошко Прошков.

София не може вечно да разчита на европейските пари. Тях ще ги има още доста време, но ние трябва да разглеждаме бъдещето на града през разработването на прозрачни модели за публично-частни партньорства с бизнеса. Да заложим и на така наречените договори с гарантирана полза. По този начин ние ще повишим ефективността на системата, заяви Прошко Прошков.

Да въведем справедлива такса смет за бизнес и граждани

Прошков пледира таксите и данъците към бизнеса да бъдат по-справедливи. ”Не е редно офис с трима човека и три компютъра да плаща такса смет все едно е ресторант, тъй като таксата се плаща на квадратен метър. Тази система трябва да бъде променена. Трябва да спрем да събираме такса смет, повече от колкото е необходима”, заяви Прошков.

Според него, общината чисти и сметоизвозва за около 150 млн. лв. на година. През последните четири години събира между 6 и 50 млн. лева повече отколкото е предвидила за почистване. Аргументът, че тези пари отиват за зелени площи и градинки, е валиден, но несправедлив. Такса смет следва да е разходноориентирана и единствено на принципа „замърсителят плаща“.

„Нека регламентираме и обсъдим как ще събираме приходи за поддръжка на зелената система. Бизнесът поема голяма част от тази такса смет, а гражданите не заплащат според замърсяването, а според имота си. Това не е коректна към данъкоплатеца система“, заяви Прошков.

За разделното събиране на смет са нужни и стимули

Ние трябва да осъзнаем, че отпадъкът е и пари. За да бъдат накарани гражданите да събират разделно боклука, освен нашата екологична съвест, трябва да има и стимули, смята Прошков. Той посочи като пример германската система, където всеки разделен отпадък не се таксува от общината, и плащаш само за неразделена смет, но отбеляза, че това е трудно приложимо за София. Поставянето на контейнерите за разделно събиране на сметта в районите около панелните блокове няма проблем, но за центъра на София се мисли за подземни контейнери, както е било през 30-те години в столицата.

Прошков припомни, че 8 години подред „сините“ в общинския съвет предлагат отстъпка в такса смет, ако я платиш до 31-ви март, но това не се приема. „Защо да не получиш отстъпка, както я получаваш за местния си данък?“, аргументира се Прошко Прошков.

Проблемът с детските градини

Проблемът с детските градини се дължи на това, че управлението на града не се поставя на достатъчно научна основа. Може да звучи екзотично, но е факт, заяви Прошков. Аз не съм видял нито един сериозен демографски анализ, нито такъв, който да показва настоящото и бъдещо разпределение на нуждаещите се от детски градини семейства по райони, така че да планираме рационално тяхното построяване, на мнение е кандидатът от Реформаторския блок.

Твърдо заставам зад построяването на всяка детска градина в града, което е постижение на кмета Йорданка Фандъкова. Построени бяха доста и в периферията на София. Сега обаче чувам, че част от тях са с незапълнен капацитет.

Нужни са повече детски градини в центъра на столицата, където работят и хората, живеещи в периферните райони. Ние трябва да търсим варианти за допълнително облекчаване на условията в закона за създаване на детска градина. Това е така, защото има доста рестриктивни мерки. Например изискванията за огромен двор, квадратен метър на дете, Общината не може да ги изпълни. Трябва да се опитаме да облекчим още закона в това отношение и да намерим начин за преустрояване на помещения за детски градини в центъра на столицата, заяви Прошко Прошков.

Добре е, че се появиха и частни градини, защото това е услуга, който определени хора търсят. Няма нищо лошо в това и бизнесът да се опитва да прави детски градини и да се конкурира с цени и условия. Общината дава доста пари за субсидиране на всяко дете. Но това е инвестиция в бъдещето, която трябва да се разширява, според него.

Нужни са и дневни центрове за по-големи деца, които да се направят от общината или с партньори. Вече се появяват много такива центрове, частна инициатива за поотраснали деца или ученици 1-2 клас. Това е хубава услуга, в която общината може да се включи и да партнира, смята Прошко Прошков.