Плевнелиев сезира КС за въпроси от референдума

Президентът Росен Плевнелиев отправи искане до Конституционния съд (КС) да се произнесе за съответствие с Конституцията относно Решението на Народното събрание от 12 май 2016 г. за произвеждане на национален референдум по отношение на три от въпросите, съобщиха от прессекретариата на държавния глава. 

Става дума за въпросите - да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите, броят на народните представители да бъде намален на 120 и директорите на областните дирекции на Министерството на вътрешните работи и началниците на районните управления в областните дирекции на Министерството на вътрешните работи да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура.

Конституцията предвижда, че цялата държавна власт произтича от народа и се осъществява от него непосредствено (пряка демокрация) и чрез органите, предвидени в Конституцията (представителна демокрация). Тези форми взаимно се допълват. Държавният глава винаги е подкрепял активното гражданско общество и е застъпвал разбирането, че провеждането на референдуми по важни и принципни въпроси ще засили доверието на гражданите в политическата система и институциите. Този най-мощен инструмент на пряката демокрация може да направи политическата среда в страната по-устойчива и стабилна. Това обаче не може да бъде постигнато, ако пряката и представителната демокрация не се реализират при зачитане на конституционните принципи, какъвто безспорно е принципът за върховенство на правото. „Принципът за върховенството на правото, който е един от трите стълба на Съвета на Европа заедно с демокрацията и правата на човека, се прилага към референдумите така, както към всяка друга област. Принципът за суверенитета на народа позволява на последния да взема решения единствено съобразно закона.“ (Кодекса на добрите практики за референдуми на Европейската комисия за демокрация чрез право).

В стремежа си да създаде стабилна държава с устойчиви и работещи институции Седмото Велико народно събрание определя, че нова Конституция, както и най-важните промени в действащата, могат да бъдат приемани от Велико народно събрание. Според президента не бива да се допуска заобикаляне на този текст от Конституцията чрез възможността всяко едно народно събрание, с обикновено мнозинство, да приема решения за допитване на народа по въпроси, които се отнасят към формата на държавно устройство и управление.

Според президента изключително рядкото използване на пряката демокрация в годините на прехода представлява огромен дефицит в демократичното развитие на България. Държавният глава счита, че допитванията до народа тепърва ще изиграят своята значима роля за укрепване на демокрацията.

Президентът вярва, че е изключително важно този инструмент да се развива въз основа на ясни правила – по кои въпроси може да питаме народа и по кои не. В противен случай съществува риск да бъде опорочена пряката демокрация и гражданите да загубят доверие в нея. Начинът да се предотврати това е произнасянето на Конституционния съд като орган, призван да гарантира върховенството на Конституцията.