Село Мандрица кани света на гости

На границата с Гърция, в най-източната част на Родопа планина, се намира единственото автентично албанско село в България, пише „Нов живот“.

Както всяка неделя, Мандрица се събужда от звъна на камбаната на църквата „Свети Димитър”. В храма вече няма свещеник, а камбаната бие баба Султана. Тя отваря храма, в който всяка неделя сутрин се събират мандришките баби. Те палят свещи, молят се и се черпят за здраве. Днес обаче са особено развълнувани. През нощта в малкото погранично село е пристигнала голяма група мотористи, спряла да пренощува по пътя си към Гърция.

Ръмженето на моторите връща жителите на Мандрица назад в годините, когато всички триетажни кирпичени къщи са били обитавани, а деца от съседните села са идвали да учат в местното училище.

Легендата за основаването на селото разказва живата история на Мандрица – Мария Стоенчева:

Селото е основано през 1636 г. от трима братя скотовъдци, дошли от Южна Албания. Според легендата те снабдяват турската армия с месо и мляко по пътя към Одрин. В знак на благодарност пашата им предоставя правото да си изберат място, където да се заселят. След като се установяват, братята построяват мандра и започват да продават продукцията си в съседните села. Оттук идва и името Мандрица. Местните изучават бубарство и започват да сеят черничеви градини.

Триетажните кирпичени къщи са построени именно за отглеждане на копринени буби, а селото се нарежда на челните места в отрасъла. Мандричани са се занимавали и с отглеждане на тютюн, както и със занаятчийство. В селото е имало кожарска манифактура, бъчварница, таханджийница, леярна за камбани.

По традиция булки се взимали от съседните села, поради което населението бързо нараснало до 3500 жители. Новодошлите е трябвало бързо да усвоят албански език. 400 години по-късно тази архаична форма все още се говори от мандричани. Тя е запазена за поколенията и в наскоро издадения разговорник с местния албански диалект, съставен от учителката Мария Георгиева-Пеева.