"Недооценен", Боян Петров се обиди на журналистите

Алпинистът Боян Петров се разсърди на спортните журналисти, след като бе класиран "чак" 7-и в анкетата за Спортист на годината в България. Било му по-напред мястото.

Изживяващият се като зелен протестър Петров, нахално зададе въпроса колко осемхилядника на сезон трябва да изкачи, за да мине по-напред в подреждането. "3 х 8000 = 7-о място", написа той във Фейсбук, след което изтри поста си. Браво, имало и умни хора около него да го посъветват.

Наистина, колко трябва да си нагъл, за да се сърдиш, че са те наредили чак 7-и, защото си организирал десетина комерсиални експедиции. Откъде накъде пред теб ще са някакви си златни и всякакви други медалисти от олимпийски, световни и европейски първенства?

А всъщност големият въпрос е откъде накъде този Петров въобще е в анкетата!? Че по същата логика семейство Петя и Камен Колчеви трябваше през 2009-а да са спортист и спортистка на годината, защото с подобна комерсиална експедиция изкачиха Еверест. Заедно! А Еверест си е Еверест. И дори всичките 8-хилядници да обиколиш, не си ли стъпил на него, значи не си стъпил никъде.

Прецедентът "Боян Петров - голям спортист" е обиден. И за все журналистическата гилдия, и за самите алпинисти. През 1984-а година Христо Проданов стъпи на Еверест. За първи път в света го направи без маска. Посмъртно получи всички възможни отличия у нас. Но не и "Спортист на годината". Е щом с онзи подвиг Проданов не е станал част от анкетата, откъде накъде днес комерсиалният изкачвач Петров ще е в нея!?

Алпинизмът не е спорт, той е хоби. А тръгнем ли да нареждаме хобидата до спорта, ще трябва да се върнем две години назад и да "анексираме" място в Топ 10 на Ина Димитрова, дето постави световен рекорд, гмуркайки се на 201 метра!

Дори някои като Петров да превръщат алпинизма в професионално хоби, това пак не го прави спорт! В спорта има правила. И въз основа на тези правила се излъчват победители. А победителите заслужават наградите. И между победителите няма място за вградени Петровци. Те развалят шампионската картина. Първо с присъствието си, а след това с оценките си.