Брюксел подхвана недовършена стена на яз. "Огоста"

След трийсет години опити да привлече вниманието на българските институции към изключително сериозния проблем с недовършената стена на действащия от 1987 г. язовир „Огоста”, инженер-математик Петър Пенчев беше изслушан, но не от родна институция, а от европейска, съобщава "Актуално".

Комисията прие и публикува за подкрепа от граждани Петиция № 0157/2020, внесена от Петър Пенчев, с българско гражданство, от името на Асоциация на свободното слово „Анна Политковская“, относно незавършената стена на язовир на река Огоста в България. 

Всеки може да подкрепи петицията в страницата на Комисията по петиции към ЕП тук.

Резюмето на петицията гласи:

„Вносителят на петицията призовава за спешни действия, като твърди, че има случаи на неприемливо наличие на вода под стената на язовир Огоста, вторият по големина на Балканския полуостров. Той твърди, че 21 селища в България ще пострадат и че водата навлиза на 60 км в Румъния. Вносителят на петицията твърди, че дори преди пускането в експлоатация на язовира е имало пропуски, като недовършеното изграждане на всеобхватна инжекционна завеса под цялата дължина на язовирната стена. След неотдавнашното затваряне на основната хидравлична система със затворена верига на основния изходен отвор, понастоящем са налични значителни количества вода в изпускателния канал, за което с основание се предполага, че доказва нарастващото въздействие на неизградената инжекционна завеса.”

Става въпрос за потенциален риск от мащабно бедствие, което би възникнало при скъсване на язовирната стена на втория по големина язовир на Балканския полуостров, като водата би заляла Монтана заедно с още 20 села и би стигнала до Румъния. Порочното залагане на този риск се случва още по времето на социалистическия режим, когато експертите от Приемателната комисия скриват научните данни за карстовите пещери по оста на язовирната стена. Скриват също и факта за незавършената циментова възглавница, която трябва да осигури язовирната стена, и на 31.12.1986 г. позволяват въвеждането на язовира в експлоатация.

От тогава до днес, активистът за здравословна и безопасна околна среда инж. Петър Пенчев, който е гражданин на Монтана, общува с инженери, участвали в проекта и следващи проучвания, лично обследва и снима терените около язовирната стена и подава сигнали до институциите: „По проект, поради силно карстовия терен чак до Дунава, строителите инжектират голямо количество цимент под налягане, за да запушат карста, но разтворът е излизал чак в с. Крива бара, а инженерите са виждали че не се стига до упорно запълване на сондажите и са спрели инжектирането.

Преди 25 години от един от сондажите изригна вода и напълни тунелът под стената, затапиха го с “панцер” и чрез кран източват всяка седмица вода до днес. Или на 80 линейни метри откъм града и 220 м. южно след преливника, под стената карстовите форми провеждат вода под стената. Наричат това явление “воден подем”, който е недопустим при язовирна стена.”, разказа инж. Пенчев и добави „Трийсет години помагах на инж. Иван Кирков, изгонен от обекта за критичен контрол на строителството, защото е бил шеф на Инвеститорския контрол, само четири години след подписания Акт-16 за “завършено” строителство на язовира.

През 1990 г. започнахме с писма до институциите и никоя от тях не реагира. Успехът с пробива в Комисията по петиции към ЕП го посвещавам на неговата памет!”Петицията е одобрена за разглеждане от Комисията по петициите, като се възлага на Европейската комисия да изиска становище от българските власти, след което ЕК трябва да се произнесе с препоръки, като уведоми писмено Комисията по петициите, която преценява следващите действия.