Лекари, зъболекари и фармацевти напуснаха обидени заседанието при Плевнелиев

Лекари, зъболекари и фармацевти напуснаха заседанието при президента Росен Плевнелиев на съвета за икономическо и социално развитие. Основният им мотив за протест е, че не са имали възможност да изложат идеите си.

Явно е проявено неуважение към редовите лекари, зъболекари, фармацевти в България. Не обвинявам президента, но трябва сериозно институцията Президентство да поработи върху своя протокол. Това заяви председателят на Българския лекарски съюз Цветан Райчинов.

Според него не може съсловните организации, които са основен партньор на държавата в реализиране на здравните политики, да бъдат оставени на последно място, ако остане време да кажат нещо.

Нашата цел беше най-вече да разсеем митовете, които се носят в България. Колко много пари се отделят за здравеопазване и как те ежегодно нарастват. Под 4% от БВП няма страна в Европа, която да заделя за здравеопазване, освен България. Другият мит е за броя хоспитализации - непрекъснато нарастващи. Проблем номер едно на страната са кадрите, каза Райчинов.

Българската здравна система през последното десетилетие остана една от най - нереформираните. Наслояването на организационни, финансови и административни проблеми означава, че макар и трудна здравната реформа трябва да бъде реализирана. Това заяви президентът Росен Плевнелиев пред съвета за икономическо и социално развитие към президентството.

Здравната реформа ще бъде поставена на дневен ред не само защото хората го искат, но и защото това ще бъде ключът към отварянето на българските милиарди във финансовата рамка 2014-2020 г., на няколко пъти повтори Плевнелиев. По негова информация България е на предпоследно място в класация на ЕК, включваща 34 европейски държави в следствие на допуснати грешки, продължителността на престоя с болниците и повишаването на разходите с 16.3% в рамките на една година.

Ако отново искаме да получим поне 300 млн. лв. чрез структурните и кохезионни фондове на ЕС за финансовия период 2014-2020 г. трябва да свършим две основни неща, каза още държавният глава. "Първо да знаем къде да насочим тези пари и да направим устойчива дългосрочна концепция. Второто условие е реформа, бъдете сигурни, че здравната реформа ще е една от условностите за отпускането на еврофондовете в следващата фискална рамка", разясни той.

Президентът не пропусна да похвали и финансираната от ОП " Регионално развитие" инициатива за изграждане на лъчетерапевтични отделения на държавни и регионални болници. Той рекламира струващия 280 млн. лв. проект, финансиран от еврофондове, като пример за дългосрочна стратегия и фокусирано инвестиране, предоставящи решения в интерес на пациентите.

Трябва да си зададем въпроса ефективно ли се използват наличните ресурси, защото бюджетът за болнична помощ всяка година се увеличава, каза още президентът. Според Плевнелиев основните насоки на работа трябва да бъдат в развиване на спешната медицинска помощ на територията на цялата страна, както и създаване на електронно здравеопазване.

Когато говорим за вложени финансово ресурси и очаквани резултати винаги го има и въпроса за качеството и ефективността на здравната помощ, заяви министърът на здравеопазването Десислава Атанасова. Единствено финансовите средства и липсата на такива ли ги предпоставят, или в България липсват показатели за измерването на качеството на лечебните заведения, поясни тя. От една страна финансовите средства постоянно се увеличават, от друга извършените от тях медицински дейности имат много различни тенденции, а здравното състояние на населението се влошава, допълни министърът.

Много години се изгубиха в това, че не се даваше шанс на младите специалисти да специализират, отворените врати на ЕС и много по-доброто заплащане създава дефицит на медицински кадри, продължи Атанасова. Според нея трябва да се формира един национален консенсус, който трябва да дава посоките на развитие на здравеопазването. Преминаването от клинични пътеки към диагностично свързани групи ще даде една по-точна представа за това колко струва здравеопазването и достатъчен ли е ресурсът, който държавата влага в него, каза още Атанасова.

Считаме, че е необходимо да се засилят превантивните дейности, които са добра инвестицията в здравето на нацията в дългосрочен план, заяви министърът. Трябва да обърнем сериозно внимание на високо технологичните дейности в неврологията, кардиологията и трансплантацията, трябва да се развиват на базата на ясен баланс от потребности, очакванията и резултатите. Водещ приоритет е ресурсното обезпечаване на спешната помощ в техничен и кадрови аспект, твърди Атанасова.