ФАКТИ.БГ

6 януари 1848 г. Христо Ботев

През 1867 г. се завръща в Калофер, но скоро е принуден да бяга в Румъния

Публикувана: 6 Януари, 2021 05:10
34 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 2204
6 януари 1848 г. Христо Ботев
Снимка: Архив
ШРИФТ ПЕЧАТ
Вашата оценка:
Оценка 4.6 от 16 гласа.

Един от най-великите български поети и революционер - Христо Ботев, е роден на 6 януари 1848 в Калофер.

Ботев живее само 28 години, но остава в националната памет както с творчеството си, така и с революционното си дело.

Роден е на 25 декември 1847 г. (нов стил - 6 януари 1848 г.) в Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първоначално (1854-1858) учи в Карлово, където е учител Ботьо Петков, по-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под ръководството на своя баща и през 1863 г. завършва калоферското училище. Октомври същата година заминава за Русия и се записва частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г. Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка.

През 1867 г. се завръща в Калофер, но скоро е принуден да бяга в Румъния.

Там работи в печатницата на Д. Паничков (1868), прави първите си литературни опити, превежда, участва в театрални представления, сътрудничи на в. "Гайда" и "Дунавска зора". По-късно е учител в Александрия и Исмаил (1869) , редактор на в. "Дума на българските емигранти" (Браила, 1871). През 1872 г. се установява в Букурещ, където заедно с Любен Каравелов е редактор на в. "Свобода" и "Независимост".

Издава сатиричния вестник "Будилник" през 1873 г.. След смъртта на Левски (1873) отношенията му с Каравелов, който се отдръпва от революционните идеи, секват, а Ботев оглавява революционната емиграция и списва нейния орган - в. "Знаме" (1874-1875). След обявяването на Априлското въстание издава в. "Нова България" (1876) и организира чета в помощ на въстаниците, с която превзема австрийския кораб "Радецки" и слиза на Козлодуй.... Поетът загива в неравна битка с турската потеря няколко дни по-късно във Врачанския Балкан.

ХАЙДУТИ

Баща и син

Я надуй, дядо, кавала,

след теб да викна - запея

песни юнашки, хайдушки,

песни за вехти войводи -

за Чавдар страшен хайдутин,

за Чавдар вехта войвода -

синът на Петка Страшника!

Да чуят моми и момци

по сборове и по седенки;

юнаци по планините,

и мъже в хладни механи:

какви е деца раждала,

раждала, ражда и сега

българска майка юнашка;

какви е момци хранила,

хранила, храни и днеска

нашата земя хубава!

Ах, че мен, дядо, додея

любовни песни да слушам,

а сам за тегло да пея,

за тегло, дядо, сюрмашко,

и за свойте си кахъри,

кахъри, черни ядове!

Тъжно ми ѝ, дядо, жално ми ѝ,

ала засвири - не бой се, -

аз нося сърце юнашко,

глас имам меден загорски,

та‘ко ме никой не чуе,

песента ще се пронесе

по гори и по долища -

горите ще я поемат,

долища ще я повторят,

и тъгата ми ще мине,

тъгата, дядо, от сърце!

Пък който иска, та тегли -

тежко му нима ще кажа?

Юнакът тегло не търпи -

ала съм думал и думам:

Блазе му, който умее

за чест и воля да мъсти -

доброму добро да прави,

лошия с ножа по глава, -

пък ще си викна песента!


Кой не знай Чавдар войвода,

кой не е слушал за него?

Чорбаджия ли изедник,

или турските сердари?

Овчар ли по планината,

или пък клети сюрмаси!

Водил бе Чавдар дружина

тъкмо до двайсет години

и страшен беше хайдутин

за чорбаджии и турци;

ала за клети сюрмаси

крило бе Чавдар войвода!

Затуй му пее песента

на Странджа баир гората,

на Ирин-Пирин тревата;

меден им кавал приглаша

от Цариграда до Сръбско

и с ясен ми глас жътварка

от Бяло море до Дунав -

по румелийски полета...

Един бе Чавдар войвода -

един на баща и майка,

един на вярна дружина;

мъничък майка остави,

глупав от татка отдели,

без сестра, Чавдар, без братец,

ни нийде някой роднина -

един сал вуйка изедник

и деветмина дружина!...

Хлапак дванайсетгодишен,

овчар го даде майка му,

по чужди врата да ходи,

на чужд хляб да се научи;

но стоя Чавдар, що стоя -

стоял ми ѝ от ден до пладня!

И какво да ми спечели?

Голям армаган на майка -

тез тежки думи отровни:

"Що ме си, майко, продала

на чуждо село аргатин:

овци и кози да паса,

да ми се смеят хората

и да ми думат в очите:

да имам баща войвода

над толкозмина дружина,

три кази да е наплашил,

да владей Стара планина,

а аз при вуйча да седя -

при тоз сюрмашки изедник!

копилето му да бавя;

час по час да ме нахоква,

че съм се и аз увълчил,

че човек няма да стана,

а ще да гния в тъмница,

и ще ми капнат месата

на Кара баир на кола!...

Проклет бил човек вуйка ми!

Проклет е, майко - казвам ти,

не ща при него да седя,

копилето му да бавя

и крастите да му завръщам.

Яли ги свраки и псета!

При татка искам да ида,

при татка в Стара планина;

татко ми да ме научи

на к’ъвто иска занаят."

Зави се майка, замая -

камък и падна на сърце;

гледа си в очи Чавдара,

във очи черни, големи,

глади му глава къдрава

и ръда клета, та плаче.

Чавдар я плахо изгледа,

и с сълзи и той на очи,

майка си бърже попита:

"Кажи ми, мале, що плачеш?

Да не са татка хванали,

хванали или убили,

та ти си, мале, остала

сирота, гладна и жъдна?"...

Прегърна майка Чавдара,

в очи го черни целуна,

въздъхна, та му продума:

"За тебе плача, Чавдаре,

за тебе, дете хубаво,

писано още шарено:

ти ми си, синко, едничък,

едничък още мъничък,

а лоши думи хортуваш; -

как ще те майка прежали,

да идеш, синко, с татка си,

хайдутин като ще станеш!

Татко ти ѝ снощи доходял,

за тебе, синко, да пита -

много ме ѝ съдил и хокал,

що съм те, синко, пратила

при вуйча ти, а не при него -

да види и той, че има

хубаво дете юначе;

далеч ли да го проводи,

на книга да се изучи,

или хайдутин направи,

по планината да ходи.

Триста ѝ заръци заръчал,

в неделя да те проводя

на хайдушкото сборище...

Ще идеш, синко Чавдаре,

едничко чедо на майка!

Ще идеш утре при него;

ала те клетва заклинам,

ако ти ѝ мила майка ти,

да плачеш, синко, да искаш,

с дружина да те не води,

а да те далеч проводи,

на книга да се изучиш -

майци си писма да пишеш,

кога на гурбет отидеш..."


Рипна ми Чавдар от радост,

че при татка си ще иде,

страшни хайдути да види

на хайдушкото сборище;

а майка ядна, жалостна,

дете си мило прегърна

и... пак заръда, заплака!...

България

Поставете оценка на статията:
Оценка 4.6 от 16 гласа.

Въвеждане на коментар към статията
Име :


Напишете кода от картинката
Визуална кептча
Коментар:
Коментари към статията
rusnak
1 Отговор
велик!

Оценка:
-3 +46

2
Този коментар е премахнат от модератор.
3
Този коментар е премахнат от модератор.
4
Този коментар е премахнат от модератор.
5
Този коментар е премахнат от модератор.
6
Този коментар е премахнат от модератор.
7
Този коментар е премахнат от модератор.
8
Този коментар е премахнат от модератор.
9
Този коментар е премахнат от модератор.
10
Този коментар е премахнат от модератор.
11
Този коментар е премахнат от модератор.
12
Този коментар е премахнат от модератор.
13
Този коментар е премахнат от модератор.
14
Този коментар е премахнат от модератор.
Ти си
15 Отговор

До коментар #6 от "Стар еничар":


Стар калпак правиш ли разлика между терорист и революционер ако искаш мога да ти напиша значението на тези две думи въпреки че не миждам някакъв смисъл след като си написал подобна глупост за Х.Ботев това даже е срамно да си го помислиш да не говориме да го кажеш или напишеш

Коментиран от #16


Оценка:
-7 +17

Даааа
16 Отговор

До коментар #15 от "Ти си":


Едно е да знаеш да четеш, друго е да разбираш четеното! Жалко!

Оценка:
-3 +16

17
Този коментар е премахнат от модератор.
18
Този коментар е премахнат от модератор.
19
Този коментар е премахнат от модератор.
20
Този коментар е премахнат от модератор.
21
Този коментар е премахнат от модератор.
Българин
22 Отговор
Поклон!

Оценка:
-0 +21

Алфа Чакал
23 Отговор
Благодаря да стихотворението.ВЕЛИК Е ХРИСТО БОТЕВ.

Хаджи Димитър

Жив е той, жив е! Там на Балкана,
потънал в кърви, лежи и пъшка
юнак с дълбока на гърди рана,
юнак във младост и в сила мъжка.

На една страна захвърлил пушка,
на друга сабя на две строшена;
очи тъмнеят, глава се люшка,
уста проклинат цяла вселена!

Лежи юнакът, а на небето
слънцето спряно сърдито пече;
жетварка пее нейде в полето,
и кръвта още по силно тече!

Жетва е сега... Пейте, робини,
тез тъжни песни! Грей и ти, слънце,
в таз робска земя! Ще да загине
и тоя юнак... Но млъкни, сърце!

Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира: него жалеят
земя и небо, звяр и природа,
и певци песни за него пеят...

Денем му сянка пази орлица
и вълк му кротко раната ближе;
над него сокол, юнашка птица,
и тя се за брат, за юнак грижи!

Настане вечер - месец изгрее,
звезди обсипят сводът небесен;
гора зашуми, вятър повее, -
Балканът пее хайдушка песен!

И самодиви в бяла премена,
чудни, прекрасни, песен поемнат, -
тихо нагазят в трева зелена
и при юнакът дойдат та седнат.

Една му с билки раната върже,
друга го пръсне с вода студена,
трета го в уста целуне бърже -
и той я гледа - мила, засмена!

"Кажи ми, сестро, де - Караджата?
Де е и мойта вярна дружина?
Кажи ми, пък ми вземи душата,
аз искам, сестро, тук да загина!"

И плеснат с ръце, па се прегърнат,
и с песни хвръкнат те в небесата, -
летят и пеят, дорде

Оценка:
-1 +16

Хаджи Хаджи Българин
24 Отговор
Смел и духовно богат ЧОВЕК!

Оценка:
-1 +14

25
Този коментар е премахнат от модератор.
Ботев
26 Отговор
не е роден в Калофер, а в Карлово. На много малка възраст семейството му се мести в Калофер.

Коментиран от #30


Оценка:
-1 +2

Bai nudals
27 Отговор
Поклон пред гениалния,Ботев.

Оценка:
-0 +13

От чужбина
28 Отговор
Нито един от съвременните политици не трябва да бъде допускан до личности като Ботев. По никакъв повод.
В сравнение с него са толкова, малки, жалки и мръсни.

Оценка:
-2 +3

чичо
29 Отговор
Публикувано във факти.бг: и организира чета в помощ на въстаниците/Г-н Михайлов,що не прочетеш малко история преди да пишеш глупости?

Оценка:
-1 +0

иванов
30 Отговор

До коментар #26 от "Ботев":


Да роден е в Карлово,където баща му е учителствал

Оценка:
-0 +0

СпасЪ
31 Отговор
Дълбок поклон пред един от най-достойните българи!

Оценка:
-1 +2

Аз40
32 Отговор
Не че съм антисемит или ала-бала там каквото, но се прикриваше преди 89-та много от писанията на Ботев, защото пишеше ИСТИНАТА. И днес е същото, не всичко е позволено да се учи в училищата, дори за него. А Христо ич не е обичал големите носове, защото още по онова време са били любовници с османлиите и много болка са причинявали на нашенци къде-как могат. Вечна му памет!

Оценка:
-0 +1

кочо
33 Отговор
ДА БОТЕВ Е ПОЕТ НО ЗА СЪЖАЛЕНИЕ НЕ Е ВОЕВОДА.НЯМА ОПИТ ПРЕКАЛЕНО ВРЕДНО ЕМОЦИОНАЛЕН.ВЪВ ЧЕТАТА ИМА И ВОЕНЕН И ОПИТНИ ХОРА НО.НЯМА ЯТАЦИ МНОГО ДОВЕРЧИВ.АПОСТОЛИТЕ В БЪЛГАРИЯ ГО ЛЪЖАТ-ЗАИМОВ СТАМБОЛОВ.ТОВА ДОВЕЖДА ДО НЕГОВОТО УБЙИСТВО ОТ НЕГОВИТЕ ХОРА-ОБРЕТЕНОВ.

Коментиран от #34


Оценка:
-0 +1

ИМПЕРИАЛИСТ
34 Отговор

До коментар #33 от "кочо":


Добре, а Кой внуши на един весникарски редактор, журналист и гениален млад поет, че може да е командир на боен дивизион от 237 подготвени и добре въоръжени мъже? Какво е станало с градските крачета на командира, само след първите 6 /шест/ часа преход? Кой, кой подкокороса Ботйова, ЕТО ТОВА Е ВЪПРОСЪТ?

Така не се създават герои, а се пръкват глупаци и самозванци с голями претенции които мислят, че от всичко разбират и могат... т.е. КАЛИНКИ!

Оценка:
-0 +0

ФАКТИ.БГ не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани. Такива са тези, които съдържат нецензурни изрази, лични обиди и нападки, заплахи; нямат връзка с темата или са написани изцяло на език, различен от български.


Ловци на бисери
ТОП 5