Гечев: Има сериозни моменти на несправедливост с пенсиите

Не сме доволни на 100% от това, което става към момента с пенсиите, има сериозни моменти на несправедливост. Това каза проф. Румен Гечев – народен представител от „БСП за България“ и заместник-председател на Комисията по бюджет и финанси, в интервю за предаването „Софийска трибуна“ – продукция на БСП-София, която се излъчва по Радио „Фокус“.
„Резултатите, те вече се виждат, тъй като, както виждате, по отношение на пенсиите бяха запазени допълнителните компенсации за българските пенсионери, макар и не в същия размер – от 120 лева на 60 лева. Беше направена корекция в изчислението на пенсиите. Но тук е моментът да кажа, че ние не сме доволни на 100% от това, което става към момента с пенсиите и ще настояваме при актуализацията на бюджета, заложен в коалиционното споразумение през юли, вече да сме готови в коалицията с това, което предлага БСП, не защото го предлага БСП, а защото то е европейски подход за възстановяване на пропорциите в пенсионната система, тъй като към момента в нея има много сериозни моменти на несправедливост. Като повишаваме например минималната пенсия, хармониката така да се каже се затваря и разликата между средната и минималната пенсия намалява, което не е социално справедливо за хората, които са внасяли значителни средства през десетилетията, които са работили, или спрямо позицията, която са заемали, докато са били трудово активни. И затова тази несправедливост трябва да бъде преодоляна и тя ще бъде преодоляна при актуализацията на бюджета на средата на тази година“, каза още той.
Проф. Гечев бе категоричен, че бюджетният дефицит е нормално състояние на бюджета и няма нищо притеснително в него.
„Ние и в момента продължаваме работа в работни групи по бюджета между първо и второ четене, тъй като са постъпили доста предложения от колеги от парламента. Има становища на правителството, на различни неправителствени организации, бизнес асоциации. Но това, че има бюджетен дефицит е нормално състояние на бюджетите. Нека да кажем, че примерно в последните 30 години даже и развитите страни само по изключение са имали бюджетни излишъци. Нормално състояние е да има бюджетен дефицит, въпросът е какъв е дефицитът. И тук картината е най-различна. При нормални условия Европейската комисия изисква страните-членки да поддържат бюджетен дефицит, който да не е по-голям от 3% от брутния вътрешен продукт. Но това не касае периоди на кризи. Примерно 2008-2009 г.,голямата финансова икономическа криза, особено в банковата система в Западна Европа, в бюджетите на Южна Европа, Гърция, Португалия, Испания – тогава бюджетните дефицити скочиха нагоре на всичките тия страни, по 7-8, 12% във Великобритания, тогава още беше член на Европейския съюз. А сега, заради КОВИД кризата, препоръката на Европейската комисия е да се увеличат разходите на правителствата, за да спасяват семействата, които
са с ниски доходи, долната част на средната класа също, както се казва, и разбира се, да се спасяват и фирми, които се намират в затруднено положение заради КОВИД пандемията“, коментира още той.
„Има решение на Европейската комисия вече две години, това ще бъде трета година – 2022 г., когато изискването за 3% от брутния вътрешен продукт бюджетен дефицит отпада. И препоръката е правителствата по усмотрение и според възможностите си да увеличат бюджетните разходи, без да се притесняват от тия ограничения за бюджетния дефицит. И трябва да ви кажа, че в края на миналата година най-развитите страни на Европейския съюз имаха бюджетен дефицит 7,1%, т.е. два пъти и нещо превишават предишното ограничение, докато България с новия бюджет дефицитът е 4,1-4,2%, което ще рече, че ние сме една от страните отличници. Има три-четири страни в Европейския съюз със значително по-нисък бюджетен дефицит, отколкото останалите. С една дума, няма нищо необикновено и нищо особено и страшно с бюджетния дефицит на България, заложен за тази година“, добави проф. Румен Гечев.

По думите му има постигнат добър баланс между четирите партии, които касаят първо и най-важното според БСП – увеличението на социалните разходи, в това число и в съответствие с препоръките на Европейската комисия. „Ние сме много доволни, защото социалните разходи растат с 30% в този бюджет спрямо миналата година, повечето от нещата, които сме заложили не само като абсолютни величини, но като тенденции – примерно увеличение на периода, в който на майките се заплаща минимална работна заплата, втората година включително; увеличение на детските с 10 лева за първо дете, с 20 лева за второ, с 30 лева за трето дете; увеличението на помощите за безработни; увеличение на средствата за преквалификация на работници, които са загубили работата си. Освен това помощи за малките и средните фирми също е заложено в бюджета с продължение на периода на помощта на тези фирми. Въобще, ние сме доволни от това, което сме постигнали в „Бюджет 2022“ и тук, в парламентарна зала ще защитаваме тези показатели, по които сме се споразумели и четирите партии. Да не пропусна, че освен социалната програма, ние сме доволни и заради това, че се увеличават значително и капиталовите разходи на бюджета. Нека да кажем, че тези капиталови разходи са много важни за икономическия растеж, тъй като увеличението на социалните разходи стимулира растежа, тъй като стимулира потреблението. Но капиталовите разходи чрез публично-частното партньорство директно стимулират растежа и увеличението на брутния вътрешен продукт. Така че и от страна на предлагането ние сме доволни, че нашите препоръки са съобразени и сме постигнали съгласие с нашите колеги от коалицията“, каза още той.
Той коментира и начините, чрез които може да бъде постигната по-голяма динамика на износа: „Ние увеличаваме средствата, с които разполага Агенцията за експортно застраховане, която е държавна агенция – това първо. Второ, подобряваме координацията между Българската банка за развитие и Агенцията за експортно застраховане, така че българските износители да получат конкретна, значима подкрепа тогава, когато осъществяват износ към другите страни от Европейския съюз или извън Европейския съюз.
Тогава, когато икономическият растеж е на основата на по-голяма динамика на износа спрямо вноса, това има ред положителни ефекти, които са добре както за българския бизнес, така и за приходите в хазната на българската държава, така и по отношение на жизнения стандарт“. Проф. Гечев посочи и начините за справяне с демографския проблем в страната, като подчерта, че са предприети стъпки в тази насока. По думите му усилия трябва да бъдат положени от цялата нация.
„Родителите няма да плащат вече никакви такси навсякъде, във всички български селища, ще бъде поето от държавата, защото държавата трябва да защитава и да осигурява условия на нашите деца, на нашите внуци и правнуци, защото бъдещето на България е в децата ѝ, а децата трябва да растат в спокойна, в нормална битова обстановка и най-важното – в условия, които дават възможност за творческо развитие. Като прибавите към безплатните детски ясли и детски градини и увеличените средства, които отиват в сектора на образование, в това число и за извънкласни занимания на децата, са предвидени няколко десетки милиона лева за спортуване, за развитие на творчески способности. Освен това вече споменах, че се увеличават, макар и не много, но като тенденция се увеличават помощите за първо, второ и трето дете особено. Осигурени са и средства за майките, които следват висше образование и също така се грижат за първо или за второ дете. Така че правят се стъпки в тази насока, но тук са необходими усилията на цялата нация и този въпрос няма да бъде решен за една година. Но ние сме длъжни да направим всичко възможно, така че да осигурим подходящи условия за стимулиране на раждаемостта, не само, но и за създаване на подходящи условия за израстването на нашите деца“, добави той.
Проф. Румен Гечев бе категоричен, че твърдението на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, че до края на годината има вероятност да стигнем тавана на дълговете, не е обосновано.
„Бившият премиер има много сериозни проблеми. Той ще започне да пише много дълго пред съответните държавни органи, тъй като облаците над него се сгъстяват. Не знам дали поради наглост или поради липса на квалификация, но да твърдиш, че ще има проблеми с дълга до края на годината противоречи на здравия разум. И ще ви кажа защо. Към момента и тази година дългът на България в брутния вътрешен продукт ще бъде около 29% от брутния вътрешен продукт. А дългът на най-развитите страни даже в Европейския съюз е над 90%. И ако някой твърди, че 29%, които са три пъти по-малко от 90%, са някакъв проблем, той наистина е имал трудно детство“, коментира той. По думите му стандартът на живот на българските граждани ще се промени в положителна посока, но няма да бъде с революционни крачки. Той предупреди обаче, че няма място да отпускане.
„Макар че е заложен растеж, който е реален – от 4,8% тази година, който ние от БСП правим препоръка, че до средата на годината ще търсим още резерви, тъй като България трябва да се движи най-малко с около 6% годишно, за да можем да настигнем Румъния, Унгария и другите бивши соц страни, да не говорим за най-развитите в Европейския съюз. Така че няма причина за самодоволство и за отпускане. Чакат ни и налице са големи предизвикателства, които трябва да се мобилизира цялата нация, за да бъдат решени те“, коментира проф. Гечев.
По думите му бюджетът се справя с инфлацията - бюджетните разходи трябва да бъдат съобразени с икономическите възможности на страната, а бюджетният дефицит не е проинфлационен в България.
„Въпросът за високите цени на енергоносителите и на електричеството е специален, но съвсем накратко ще ви кажа. Първо, наистина има световни европейски тенденции на рязко повишение на цените на енергоносителите. Допреди месец цената на 1000 кубически метра газ достигна 2000 щатски долара, а беше 180 щатски долара преди година и нещо. След това, в момента е на около 1000 долара на 1000 кубически метра. Гледам, че днеска цената на суровия петрол тип „Брент“ надхвърли 90 щатски долара за барел. Т.е. това са негативни тенденции, които няма как България да влияе върху тях. Но що се касае до електричеството, в България производствените разходи на ток по никакъв начин не са нараснали, тъй като ТЕЦ-те разчитат на български лигнитни въглища в Маришкия басейн. ТЕЦ-овете около Бобов дол разчитат на кафяви въглища, имаме съвсем малък внос на черни въглища и антрацитни, така че ние нямаме някакви големи инвестиции в България в тази сфера. Въглищата са природна даденост. И с други думи няма причини да расте цената на тока, произведена от ТЕЦ. Атомната централа също се зарежда веднъж годишно с ядрено гориво, където цената му не е променена. С други думи, в България от гледна точка на ядрена енергетика 30%, на ТЕЦ-овете 40 и няколко процента, няма причина да расте цената на тока. А пък в производимите източници – слънце и вятър, там те са безплатни“, каза проф. Гечев. Той посочи, че при предишното управление парите на българските семейства и на българския бизнес са били преразпределени в други джобове.
„Увеличението на цената се дължи на това, че първо ГЕРБ и техните сателити разработиха т.нар. свободна борса за електричество, с гръмките обещания, че либерализацията на пазара ще доведе до по-голяма конкуренция и по-ниски цени, а се случи точно обратното. А те стартираха борсата в средата, подготвиха я миналата година, стартираха пролетта, лятото на тази година с плачевни резултати. И второ, увеличението на износа от България, колкото и странно да изглежда, е добре за износителите, но тогава, когато растат цените в Европа и расте българският износ, това дърпа нагоре и цените на вътрешния пазар. И се получи така, че българските семейства, българският бизнес, всички сме принудени да плащаме по-високи цени за нашия ток, произведен в България, без да са променени производствените разходи. Т.е. парите на българските семейства и на българския бизнес бяха преразпределени в други джобове. Така че не само според мен, това е един добре обмислен механизъм, в това число и за такова преразпределение в полза на определени заинтересовани групи, близки до предишната власт“, добави проф. Румен Гечев