Млад учен от БАН търси лек за човешки коронавируси

Традиционното тайванско растение Graptopetalum paraguayense E. Walther и неговият потенциал в борбата срещу човешки коронавируси е обект на усилени изследвания в БАН. Ас. Нина Стоянова-Нанкова е представител на проекта, изучаващ състава и антивирусните свойства на растението, известно още като Каменен лотос.

Интересът на ас. Стоянова-Нанкова и екипа към това широко използвано като храна растение в Тайван е предизвикан от ниските нива на Covid-заболеваемост и леталитет, регистрирани там от началото на пандемията. В основата на проекта е подозрението, че именно това растение, което тайванците всекидневно консумират, е една от причините за тези по-високи нива на имунитет на местното население. Това прави проекта на Нина и останалите талантливи учени в БАН изключително актуален и с голямо глобално значение.

Научният проект е фокусиран както върху потенциалните лечебни свойства на растението срещу Covid-19, така и върху изясняване механизма на действие на активните съединения (лиганди) към ензимните центрове на различни ензими, участващи в репликацията на вирусите чрез квантово-химични методи.

Актуалната към момента борба с човешките коронавируси се свежда до превенция чрез ваксини. Затова е важно да се разработи и одобри ефективна терапия, каквато към момента не е налична на световно ниво. Изследването на ас. Стоянова-Нанкова се основава на факта, че растенията са естествен резервоар на различни биологично активни съединения, а ядливите растения, каквото е и Каменният лотос, са доказали своята безопасност във времето. По този начин появата на нежелани лекарствени реакции се свежда до минимум. Проектът е пионерен, както за България, така и за света и резултатите му биха имали съществено значение в областта на химията и медицината. Освен с проекта за антикоронавирусната активност на растението Каменен лотос, ас. Нина Стоянова-Нанкова работи по разнообразни изследвания в лаборатория „Теоретична химия“ на ИОНХ-БАН.

Според ас. Нина Стоянова-Нанкова науката е необятна вселена, за чието изследване човек трябва да прояви творчество и креативност. Интересът ѝ към науката се появява още в детството и се затвърждава окончателно, след като попада в научна работна среда в ИОХЦФ-БАН. Там тя се убеждава, че това, което учи, има своя смисъл и приложение и се среща с разнообразието, което науката предлага. В момента младата изследователка е зачислена като докторант към Института по обща и неорганична химия към БАН, където е и асистент. С проекта си, посветен на антикоронавирусната активност на растението Каменен лотос, ас. Стоянова-Нанкова печели престижната научна награда „За жените в науката“ на L'Oréal и ЮНЕСКО през 2021 г.

За личния си опит по пътя на млад учен тя споделя: „Едно от основните неща за развитието на един учен е средата, в която работи. В БАН намерих както прекрасни колеги, така и страхотна работна среда. Младите учени в БАН получават подкрепа както от колегите си, така и от различни програми за стимулиране развитието на млади учени, организират се редица конкурси и различни награди за млади учени и не на последно място има отлична приемственост от по-опитните колеги.“