Народът и експертите за изборите

Коя избирателна система е най-добра за днешна България? На този въпрос се опитаха да дадат отговор експерти и застъпници на три типа избирателни системи на днешното публично обсъждане на промените в Закона за изборите на временната парламентарна комисия, която трябва да изготви промени в нормативния акт.

„Пропорционалната избирателна система с преференции има три цели”, каза по време на обсъждането Борислав Цеков, от Института за модерна политика.

Първата е да се даде повече власт в ръцете на избирателите за сметка на задкулисното определяне. На второ място такъв тип система ще допринесе за отваряне на изборния процес към гражданското общество. Третата цел е намаляване на ролята на партиите в политиката. „За решаване на тези три цели, които според нас са водещи, типът избирателна система има ключово значение. Каквото и избирателна система да се приеме няма да има съществена промяна на политическите правила, по които се правят изборите, ако избирателната система не бъде съчетана с реформа относно правилата за участие на партиите в медиите”, допълни Цеков. Премахване на партийните привилегии относно субсидиите и безплатно участие на партиите в обществените медии, а медийните изяви в частните медии да се извършва чрез закупуване от държавата на медийни пакети при ясни и прозрачни правила и осигуряване на равнопоставено участие на кандидатите в тези медии.

Въвеждане на механизъм за участие в изборите на граждани чрез граждански непартийни листи, инициативните комитети да бъдат допускани до участие в парламентарните избори чрез регистрация в Централната избирателна комисия с подписка от 7000 избиратели, за да има равнопоставеност с партиите, се обяви Борислав Цеков. Тази регистрация да осигурява възможност инициативният комитет да регистрира граждански листи в многомандатни райони. Цеков допълни, че трябва да се признае, че в българското общество има разочарование от партиите и много от хората искат да не се подчиняват на партийния лидер и това трябва да бъде признато. Той даде за пример финландския модел на избирателна система.

Цеков поиска и значително засилване на мажоритарния елемент в изборната система чрез въвеждане на задължителен преференциален вот, както при избори за народни представители, така и при избори за общински съветници, повече от една преференция и по-нисък праг на преференцията. Той апелира и за забрана за кандидатиране на едно лице в повече от един изборен район, както и за нови правила за избор на общинските съветници, за да се повиши отговорността им пред местните общности. В големите градове общинските съветници да се избират на районен принцип, а за останалите общини – всяко съставно населено място да избира свой представител.

Цеков аргументира поправките и с елиминиране на реденето на партийните листи. 

Той изтъкна като едно от предимствата на тази избирателна система пълноценното представителство на партиите за разлика от мажоритарната система. Според него тази система намалява възможността да се монополизира властта от две – три партии. Като предимство той изтъкна не на последно място конкуренцията между отделните кандидат – депутати. Заключи все пак, че е важно да се смени системата, важно е да има граждански листи, важно е да има мажоритарен елемент.

Другият тип възможна избирателна система към днешна дата у нас е смесената (германска) избирателна система.

„В Германия тя е известна като персонализирана пропорционална система. Още в названието виждаме, че акцентът е  върху пропорционална система, но тя е персонализирана. Това е комбинация, в която превес има пропорционалният принцип. Превръщането на гласовете в мандати се извършва по правилото на пропорцията. Търси се съразмерност между гласове и мандати, да няма загуба на подадени гласове. Но има силен мажоритарен елемент, който персонализира и определя личностите, които заемат избраниците в пропорционалните листи”, обясни проф. Емилия Друмева.

При този тип система избирателят има два гласа, първият – за заемане на половината от общия брой регулярни мандати в долната камара на парламента - 299. В случая територията на страната е разделена на толкова едномандатни райони, като те са едномандатни. „Във всеки един от тези райони, мандат се печели с относително мнозинство, т.е. избран е този които е събрал повече гласове от всеки един от другите кандидати по отделно. Изборът винаги е резултатен. След като тези мандати покриват цялата територия това означава, че всеки един район е представен в парламента и второ че е уважен принципът за равното избирателно право”, обясни проф. Друмева.

С втория глас избирателят участва в пропорционалното разпределяне сред всичките мандати, гласува за партийни листи, в отделните 16 провинции, които са аналогични на 31 многомандатни района в България. Избирателят гласува с първия глас за едномандатен район – мажоритарно избирани депутати, а за втори гласува втори път като същата територия е покрита с многомандатни райони и така се определя пропорционалното разпределение на гласовете и тяхното превръщане в мандати.

„Има и изборна бариера след като превес в системата има пропорционалното избиране. Тук е гвоздеят на системата – спечелените индивидуални мажоритарни мандати (това са половината) те директно отиват в парламента. Но как отиват? Като биват интегрирани в общия брой на пропорционалното разпределяне. Те заемат първите предните места в пропорционалните листи. Получава се едно вътрешно съдържателно интегриране на мажоритарните мандати в пропорционално спечелилите”, допълва проф. Друмева.

Има точна пропорция между подадени гласове и мандати. Едновременно с това половината от избраните кандидати заемат предните места в листите тях сме ги избрали в едномандатни райони. Така превес в общото разпределение има пропорционалното избиране, съразмерност между гласове и мандати, но половината в предните места в пропорционалните листи избрани от хората са мажоритарни кандидати.

Проф. Михаил Константинов призна, че немската избирателна система, чийто поддръжник е и той, е една от сложните, но според него, е една от най-успешните.

Като, че ли присъстващите в залата се обединиха около необходимостта от мажоритарен вот, като един единствен глас опонира в полза на сега съществуващата система.

Председателят на „Зелените” Александър Каракачанов заяви, че според него е пропорционална избирателна система с преференции без праг за всички избори. Като да бъдат избирани 240 депутата от 120 избирателни района при гласуване веднъж. Каракачанов смята още, че трябва да бъде премахнат или значително намален финансовия ценз за участие в изборите, както и броят на подписите, необходими за регистрация за участие в избори за Народно събрание и Европейски парламент, да е равен на броя, необходим за съдебна регистрация на политическа партия по Закона за политическите партии, а именно 2 500 души.

Боян Атанасов от Фейсгрупата „100% мажоритарни избори” заяви, че, според него пропорционалната система, както и тези само с мажоритарен елемент, ще принудят хората отново да избират от партийните листи, а в случая човека стои над тези листи при 100% мажоритарен вот. Той припомни, че единствено при 100%-ва мажоритарна система има истинско отзоваване на депутатите. Атанасов каза още, че немската система е трудно разбираема както от политиците, така и от избирателите. И заключи на мен ми харесва как живеят във Франция и Англия, които са примери за 100% мажоритарен вот, защо тогава да не избера тази система.

Подробна презентация по 100% мажоритарен вот направи и един от най-последователните му привърженици Валери Найденов.

Единна гражданска листа, финансиране на политическите сили с SMS-и и отпадане на ограниченията за участие на политически формации в изборите бяха сред предложенията дадени от граждански организации. „Финансирането чрез SMS-и ще осигури прозрачност както при финансирането на партиите, така ще спомогне и за формирането на една партия, каза Пламен Зарков от Обединение „Протест”.

Срещата бе открита и модерирана от зам. председателят на Народното събрание Мая Манолова. На нея присъстваха омбудсманът Константин Пенчев, който  каза, че продължава да бъде „мост” между гражданите и политиците.

Тук бяха представители на парламентарно представените партии Коалиция за България, ДПС и Атака. ГЕРБ отново не уважи обсъждането на промените на Изборния закон. В залата присъстваха и представители на държавни институции, извънпарламентарни партии и представители на граждански сдружения.

P.S.

Мажоритарните избори са ЗАБРАНЕНА тема в големите телевизии, радиа, вестници и сайтове.

Поради това, ФАКТИ.бг счита за нужно да изпълни дълга на българските медии към гражданите и открито застава зад каузата "100% Мажоритарни избори".

Може да я подкрепите и Вие във Facebook: http://on.fb.me/10e8t3N