"Хартиената коалиция" пренаписа Избирателния кодекс

Под предлог, че обсъжда преди второ четене връщането на хартиената бюлетина, правната парламентарна комисия започна да изменя изборното законодателство извън първоначалните заявки и за час и половина успя да заличи изборния район "Чужбина" и да увеличи броя на заявленията, необходими за разкриване на секции зад граница. Това се случи по време на заседанието на комисията по правни въпроси, която разглежда промените в изборното законодателство, пише "Сега".

Предложенията, ограничаващи изборните права на българите в чужбина, бяха внесени от ГЕРБ в последния възможен срок и по тях няма становища на неправителствени организации и институции.

Закриването на район "Чужбина" се случи чрез наглед невинната редакция на Десислава Атанасова, гласяща, че "територията на страната се разделя на избирателни райони". Това предложение е извън обхвата на текстовете, които трябваше да са само за връщането на хартиената бюлетина. Въпреки това текстовете бяха допуснати за разглеждане от комисията след гласуване. Така с гласовете на коалицията, която на първо четене подкрепи връщането на хартиените бюлетини, ГЕРБ на практика заличи изборния район "Чужбина", още преди да бъде въведен.

Районът беше създаден от 46-ото Народно събрание с гласовете на "Има такъв народ", "Демократична България" и "Изправи се. БГ!Ние идваме!". ГЕРБ обаче успя да отложи въвеждането му за след излизането на резултатите от последното национално преброяване (което стана на 3 октомври т.г.) и така на изборите през ноември 2022 г. гласовете на живеещите в чужбина българи отново бяха преразпределени между районите в страната.

Парламентарната комисия прие, отново по предложение на ГЕРБ, че нови изборни секции ще бъдат откривани след подаването на 100 заявления, а не 40, както е сега. Това няма да се отрази драстично на изборния процес зад граница, тъй като в изборното законодателство е заложен текст, според който секции в чужбина се отварят автоматично, ако през последните 5 години в тях с гласували повече от 100 души.

Членовете на правната комисия одобриха предложенията на "Възраждане" и БСП съставът на Централната избирателна комисия (ЦИК) да се увеличи от 15 на 25 души. Аргументът на депутата от "Възраждане" Петър Петров бе, че по този начин ще се разпределят по-добре пропорциите в комисията, които трябва да отговарят на тежестта на партиите в Народното събрание. Единствено "Демократична България" не подкрепи предложението, повтаряйки тезата си, че ЦИК трябва да се деполитизира.

Последната промяна в състава и броя на членовете на изборната комисия беше направена от 45-тото Народно събрание по предложение на "Има такъв народ". Тогава съставът на ЦИК бе намален от 20 на 15 души, а съставът му бе обновен с представители на "Демократична България", "Има такъв народ" и "Изправи се.БГ!Ние идваме!"

Според предложението на "Възраждане" съставът на ЦИК може да бъде обновяван след всеки избор като целта е да отразява разпределението на парламентарните групи в Народното събрание. По сегашните правила съставът на изборната комисия е с мандатност от 5 години. Назначаването на нови членове на пък се произвежда не по-рано от три месеца и не по-късно от един месец преди изтичането на мандата на действащите членове.

По предложение на ГЕРБ правната комисия заличи Общественият съвет към Централната избирателна комисия, въпреки несъгласието както на "Продължаваме промяната", "Демократична България" и "Български възход", така и на представителите на самия съвет.