Вижте какво реши правителството на последното си заседание за 2022 година

Министерският съвет прие Националната карта на дългосрочната нужда от здравни услуги. Националната карта на дългосрочната нужда от здравни услуги е документ, отразяващ политическия ангажимент и дългосрочната визия на България за изграждането на силен Европейски здравен съюз и за по-сигурен, по-добре подготвен и по-устойчив Европейски съюз. Националната карта е в съответствие със заложените приоритети и политики в Националната здравна стратегия 2030 и планираните реформи и интервенции в Националния план за възстановяване и устойчивост и оперативните програми на Европейския съюз за настоящия програмен период.

Националната карта на дългосрочната нужда от здравни услуги представлява подробен документ, съдържащ задълбочени анализи, заключения и препоръки за индивидуалното състояние на здравната система в различните райони на страната. Документът дава ясна представа за състоянието на здравната мрежа на всеки район от страната, потенциалът му за развитие и рисковете, пред които е изправен. Той е инструмент за планиране на бъдещите интервенции и инвестиции в сектора въз основа на обективните данни за потребностите на населението от здравни услуги, за съществуващата структура на системата за здравеопазване на национално, регионално и областно ниво и за нейните възможности.

Чрез Националната карта ще се осигури максимална прозрачност в процеса на изпълнение и управление на набора от мерки и реформи в сектор „Здравеопазване“ и има за цел да изгради и поддържа високо обществено доверие към процесите по изпълнение и управление на Националния план за възстановяване и устойчивост.

Хоризонтът за реализация на тези интервенции и инвестиции е съобразен с периода на действие на Националната здравна стратегия 2030, като при промяна в действащите стратегически документи или съществени промени в здравно-демографския статус на населението, отклоняващи се от направените прогнози до 2030 г., може да бъде направена актуализация на Националната карта на дългосрочните нужди от здравни услуги.

Резултатите от приемането на Националната карта са свързани с ясното определяне на конкретни интервенции и инвестиции в структурата на здравната мрежа с оглед справяне с основните предизвикателствата пред
здравето на българските граждани и развитие на системата на здравеопазването.

Одобрен е проект на допълнително споразумение между министерствата на отбраната на България и Украйна

Министерският съвет прие решение за одобряване на проект на Допълнително споразумение между Министерството на отбраната на България и Министерството на отбраната на Украйна относно изменение на Споразумението между министерствата на отбраната на двете държави за безвъзмездното предоставяне на въоръжение, техника и боеприпаси, подписано на 5 декември 2022 г.

Изменението касае отпадане на параграф 3 на чл.1 от Споразумението, подписано на 5 декември, в който се предвиждаше възможност списъкът с предоставяните вещи, представляващ Приложение № 1 към Споразумението, да бъде променян с решение на Министерски съвет по искане на украинската страна, само ако българската страна има такава възможност и за нея това е целесъобразно.

С проекта на Допълнителното споразумение се отчитат съображенията, изразени в процеса на обсъждане на законопроекта за ратификация на Споразумението от 5 декември 2022 г. в Народното събрание, свързани с целесъобразността от предоставяне на възможност Министерският съвет да взема решения относно промяна на списъка на предоставянето на въоръжение, техника и боеприпаси.

Предоставянето на последваща помощ на украинската страна ще се извършва с допълнителни споразумения към Споразумението от 5 декември 2022 г., които ще подлежат на ратификация от Народното събрание на
Република България. Предложената промяна е съгласувана с украинската страна, която е
изразила съгласие.

Одобрена е позицията на страната ни по дело на Съда на ЕС

Със свое решение правителството одобри позицията на страната ни по дело С-314/22 „Консорциум Реми груп” АД на Съда на Европейския съюз, образувано по преюдициално запитване на ВАС във връзка с
административно дело № 5853/2021 г. с жалбоподател „Консорциум Реми груп“ АД и ответник - директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно- осигурителна практика“ - Варна при ЦУ на НАП, и даде съгласие за встъпване в производство.

Делото е образувано по преюдициално запитване на Върховния административен съд във връзка с потвърден отказ за възстановяване/прихващане на данък върху добавената стойност по отправено искане за възстановяване на основание чл. 129, ал. 1 от ДОПК на данък върху добавената стойност, начислен по доставки, по които не е извършено плащане, с акт за прихващане/възстановяване, издаден от териториална дирекция на Националната агенция за приходите.

С одобрената позиция се иска Съдът на ЕС да отговори най-общо на въпроса за допустимост при осъществена дерогация по § 2 на член 90 от Директивата за ДДС, принципът на неутралитет и член 90 от Директивата на прилагане на разпоредба от националното право. Има се предвид съдържащата се в член 129, ал. 1, изречение второ разпоредба от ДОПК, която установява преклузивен срок за подаване на искането за прихващане или възстановяване на данъка, начислен от данъчно задълженото лице при доставка на стоки или услуги при пълно или частично неплащане от страна на получателя по доставката. Също така Съдът трябва да се произнесе и за това от кой момент започва да тече давността за намаляването на данъчната основа и на данъка върху добавената стойност при несъбираемост на вземане по доставка.

Конституирането на Република България, като страна в производството по това дело, ще позволи на страната ни успешно да се включи в процеса на правораздаване, осъществяван от Съда на Европейския съюз, с оглед на еднаквото и точно прилагане на общностното право.

Приети са изменения и допълнения в осем
правителствени постановления

Министерският съвет прие Постановление за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет, а именно Постановления за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Министерството на туризма за 2022 г. за авансово финансиране на разходи по „Програмата за ползване на хуманитарна помощ за лица, търсещи временна закрила в Република България вследствие на военните действия в Украйна“, приета с
РМС № 145/10.03.2022 г. и „Програмата за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България“, приета с Решение № 317 на Министерския съвет от 2022 г.

С приемането на акта Министерският съвет измени и допълни текстове в Постановления № 93, №146, №193, №200, №251, №271, №282 и №336 на Министерския съвет от 2022 г., с оглед на предоставената безвъзмездна финансова помощ по оперативните програми и факта, че разходите за ДДС по посочените по-горе приети Програми са недопустими разходи за възстановяване по оперативните програми, като също така с приемането на акт е предвидено трансферите към бюджетните организации, участвали по реда на двете Програми, както и недопустимите разходи по условията на съответната оперативна програма, да са за сметка на централния бюджет за 2022 г.

Отлага се вдигането на тол таксите

Министерският съвет прие Постановление за изменение на Тарифата за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа, която беше приета с ПМС № 370 от 2019 г. С приетите промени се отлага предвиденото увеличение на размера на тол таксите от 1 януари 2023 година и се предлага те да бъдат повишени на
по-късен етап - от 1.07.2023 година.

Без промяна остава предложението за намалението на винетните такси и от 1 януари 2023 година те ще са с около 10 процента по-ниски от сега действащите такси. Целта на отлагането на влизане в сила на увеличенията на таксите за изминато разстояние е да се помогне за облекчаване на част от тежестта върху бизнеса в условията на висока инфлация, както и да се даде на компаниите повече време да се приспособят към нарастващите разходи. Това би могло да помогне за подкрепа на цялостната икономика и насърчаване на стабилността по време на трудната икономическа ситуация.

Одобрени са допълнителни разходи по бюджета на
Министерството на финансите за 2022 година

Със свое постановление правителството одобри допълнителни разходи по бюджета на Министерството на финансите за 2022 г. Средствата, които са в размер на 172 000 000 лв., се осигуряват за финансиране на фискални
антиинфлационни мерки. През 2022 г. годишният темп на инфлация според ХИПЦ в страната следваше тенденция на ускорение, като достигна най-високата си стойност от 15,6 % през септември. В съответствие с очакванията през следващите два месеца индексът се забави до 14,3 % на годишна база през ноември. Водещ фактор за формиране на инфлацията в страната бе същественото поскъпване на суровините на международните пазари, и най-вече на енергоносителите, и техните преки и косвени ефекти.

Затова по бюджета на Министерството на финансите за 2022 г. по „Политика в областта на ефективното събиране на всички държавни приходи“ в бюджетна програма „Администриране на държавните приходи“ се създава администриран разходен параграф „Финансиране на фискални антиинфлационни мерки“ в размер на 172 000 хил. лв. Средствата се осигуряват за сметка на преструктуриране на разходите и/или трансферите по централния бюджет за 2022 г

„Български пощи“ ЕАД ще продадат недвижим имот в Благоевград

Кабинетът даде съгласието си „Български пощи“ ЕАД да продадат чрез пряко договаряне на Министерство на труда и социалната политика собствен недвижим имот. Имотът се намира в Благоевград. Имотът не е необходим за дейността на „Български пощи” ЕАД, а поддръжката му е свързана с неоправдани разходи. Продажбата ще се извърши по цена, не по- ниска от определената от независим оценител. С покупката на имота Министерство на труда и социалната политика ще реализира проект за създаване на мрежа от фокус-точки с териториално покритие в шестте региона на страната и изграждането на експертен капацитет за преодоляване дефицитите от специализирани, включително дигитални, умения, знания и капацитет.