Български институт за правни инициативи: Какво искат партиите за съдебна реформа и борба с корупцията

Нова кампания, стари идеи. Така, в едно изречение, може да се обобщи сравнителният преглед на идеите на политическите партии по отношение на съдебната реформа, борбата с корупцията и административната реформа. От Български институт за правни инициативи (БИПИ) следим внимателно какви са предложенията на политическите сили за установяване върховенство на правото и добро управление в България от 2009 г. досега. В тази кампания темата като че ли изпадна от политическите дебати.

Десет от общо 22 политически формации предлагат изменения в Конституцията, а 2 (ВМРО и БНО) предлагат приемането на изцяло нова Конституция.

Като цяло предлаганите мерки звучат общо и бланкетно, без да се посочват цели и механизми за тяхното постигане. В платформите на някои от партиите има откровено противоконституционни и антидемократични идеи (напр. забрана на партии, вж. „Глас народен“).

Други партии очевидно са пропуснали, че мерките им вече са реалност (напр. предложението на „Български възход“ за публичност на отчетните доклади на съдилищата или въвеждането на система за случайно разпределение на делата на НДСВ), но отделен е въпросът колко ефективно работят.

Трети залагат на въвеждане на пряко участие на гражданите в съдебната власт („Възраждане“ предлагат специализиран антикорупционен орган да се избира пряко, ИТН предлагат главният прокурор да се избира пряко, а от „Български съюз за директна демокрация“ предлагат главният инспектор и инспекторите в ИВСС да се избират пряко), макар този принцип да е отхвърлен, тъй като исторически се доказва, че съдебната система е по-ефективна и независима, когато се прилага принципът на професионализма при постъпване и кариерно израстване.

Почти всички кандидати за парламента предлагат мерки за ограничаване, намаляване правомощията на главния прокурор или механизми за контрол и ефективно наказателно преследване. Нито една партия например не предлага да се увеличат правомощията на главния прокурор или прокуратурата. Може да се твърди, че политиците отговарят на очакванията на гражданите с предложенията си за реформа на прокуратурата, като се има предвид критично ниското доверие към нея.

На база на това сходство в политическите намерения очакванията са, че следващият парламент ще пристъпи към приемане на съответните изменения. Допълнителна опора за бързи мерки за реформа по отношение на главния прокурор и прокуратурата дава и публичното наличие на няколко законопроекта, част от които са съгласувани и с международни партньори на България от Европейската комисия и Венецианската комисия.

Може да се предположи, че на тази база е възможно и постигането на коалиционно договаряне, което да доведе до създаването на редовен кабинет. Съдейки по заявките за промени в основния закон на страната, е възможно дори и формирането на конституционно мнозинство, което като първа стъпка трябва да избере ключови органи на съдебната власт, чийто мандат е изтекъл. България има огромен проблем именно със съставите на независимите регулаторни и надзорни органи, които се избират от Народното събрание.

Повечето от тях са с изтекъл мандат, неподновени състави и липса на удовлетворение от гражданите по отношение на работата им. В платформите на ПП-ДБ и „Левицата“ най-подробно са залегнали мерки за попълване на състава на тези органи, вкл. ВСС и ИВСС. От ПП-ДБ предлагат „Избор на компетентни членове на регулаторни органи (КЗК, БНБ, КФН), които да взимат независими решения“, но не става ясно как точно ще се направи такъв избор. Сред добрите практики, които могат да се приложат, са отворени покани за номиниране на кандидати или разделяне на правомощията по номиниране и избор сред различни субекти/власти или с участие на представители на гражданското общество; представяне на управленски концепции на кандидатите, задълбочени професионални дискусии за състоянието на сферата, подлежаща на регулиране и др.