7 септември 1940 г. Царство България си връща Южна Добруджа по мирен път ВИДЕО

На 7 септември 1940 г. в подписана Крайовската спогодба.

Договорът задължава Румъния да върне Южна Добруджа на Царство България.

Документът е един от малкото, които не се ревизират след края на Втората световна война. Все пак трябва да признаем, че договорът е наложен от Нацистка Германия, СССР и Италия.

Условията на спогодбата налагат Румъния да върне на България Южна Добруджа, както и да се осъществи обмен на населението от Северна Добруджа и Южна Добруджа.

На 19 август 1940 г. протичат мъчителни и трудни преговори между двете държави. Румънската страна се стреми да направи възможно най-малки отстъпки, но в крайна сметка на нея ѝ се налага да върне южната част на Добруджа на Царство България.

Така 88 000 румънци, заселени от румънските власти след края на Втората балканска война през 1913 г., когато територията на Добруджа е окупирана от Румъния, са принудени да напуснат и да се преселят на север, докато 68 000 българи от северната част се преселват в родината.

Повратният момент, който служи като катализатор за процесите, свързани с ревизионизма към румънската държава е започналата на 10 май 1940 г. германска офанзива на Западния фронт. Катастрофалното поражение на съюзниците до голяма степен унищожава международния им престиж.

Съединението на Източна Румелия с Княжество България от 1885 г. и връщането на Южна Добруджа на България са едни от най-значимите събития в новата история на страната ни. Тяхната значимост се засилва още повече, тъй като те представляват безспорен успех на българска дипломация и една сериозна крачка към обединението на българските земи в една държава.

Южна Добруджа е отнета от България с Букурещкия мирен договор от лятото на 1913 г. и е присъединена към Румъния. По такъв начин в ръцете на Букурещ е прибавена към подарената от Русия със Сан-Стефанския (1878) и потвърдената от Великите сили с Берлинския договор (1878) Северна Добруджа. През Първата световна война (1915-1918) двете Добруджи са освободени и до края на войната остават в рамките на България.

Ньойският договор (1919 г.) отново ги отнема от Отечеството и ги предава пак на Румъния. След продължителни дипломатически преговори и с подкрепата на Германия, Съветския съюз и останалите европейски държави Южна Добруджа е върната на страната ни на 7 септември 1940 г. Парижкият мирен договор след края на Втората световна война препотвърждава решението на Крайовската спогодба. По такъв начин Южна Добруджа остава неделима част от Родината.

За успеха на българската дипломация трябва да отбележим преди всичко и заслугите на големия български дипломат Светослав Поменов, който ръководи по време на преговорите в Крайова българската делегация. Той участва в Българската делегация на Парижката мирна конференция (1919). Освен това е управляващ Българските легации в Швеция (1920), Швейцария (1920), Германия (1921); пълномощен министър в Германия (1923), Румъния (1925), Германия (1931), Италия (1934) и председател на Българската делегация за подписване на Крайовския договор (1940).

От март 1941 г. до август 1943 г. Светослав Поменов е началник на канцеларията на цар Борис ІІІ. За награда за всеотдайната му служба на Родината този бележит български дипломат е осъден на смърт от Народния съд и разстрелян на 1 срещу 2 февруари 1945 г.