Проф. Анна Кръстева: Вече сме в бурята, а партиите ни не са единни

Вече сме в бурята, но в по-началната фаза, защото виждаме не само една война, а няколко паралелни. Това каза за предаването "Нюзрум" на Радио "Фокус" политологът проф. Анна Кръстева по повод конфликта в Близкия изток между Израел и "Хамас“.

"Първата е конвенционалната. Тя още не е разгърнала пълния си потенциал, но това, което е разгърнато, е ужасяващо. Виждаме броя жертви и наистина драматичното страдание. Но виждаме и много други паралелни войни. Едната е информационна – как да наречем събитията, които се случват, което значи на коя страна да се вмени войната. Най-емблематичният пример тук е с атаката над болницата в Газа, убила 500 души – всяка страна обвинява другата. И хората са глухи за доказателства – просто чуват това, което искат да чуят. Другата война е технологичната. И сега се съобщава за нови ракети – 6 ракети, изстреляни към Израел, едната прихваната от "Железен купол“. Тази технологична война, естествено, е част от конвенционалната, но заема все по-голямо място. Има една четвърта война – идеологическата. Американският президент Джо Байдън в своето последно обръщение определи случващото се като "сблъсък между диктатори и демокрация“. Той наистина очерта културите на един глобален икономически конфликт, в който диктатури искат да победят демокрацията, и в този смисъл всички демократични страни се чувстват част от този конфликт. Последната война, който се води, е религиозната. Виждаме една глобална мобилизация на множество пропалестински протести в много страни, които наистина показват тази религиозна солидарност“, обясни тя.

Според проф. Кръстева обръщението на американския президент Джо Байдън от Овалния кабинет и предложението за 100 млрд. помощ за Израел и Украйна през 2024 година показват висотата на предизвикателството – колко високо в приоритетите на американската политика са поставени и двете войни.

"Много убедително президентът Байдън обоснова, че тези 100 милиарда, което е огромна сума дори за САЩ, са инвестиция в бъдещето, в сигурността на децата и внуците. Така че Америка се чувства част от този конфликт. Американската политическа класа е много по-единодушна в подкрепата си за Израел и е доста по-разделена в подкрепата за Украйна. Така че дори предложението да мине като общ пакет – това е един смел политически акт от страна на Байдън“, обясни политологът.

Тя открои два противоположни извода за ситуацията у нас.

"Първият е тази незрялост на нашите институции, че използват такива наистина драматични геополитически конфликти, една нова война, за да показват своите различия. Така че на равнището на сблъсъка президент-правителство не е сега моментът, в който трябваше да ни го покажат – ние си го знаем този сблъсък, изпуснаха момента да проявят единство. На равнище на осъзнатост вече на отделните министерства по-скоро съм позитивна. Това, което наблюдавам, е едно умерено говорене, така че да не създават паника – дори ако политиците се карат, органите си вършат работата и се подготвят дори за евентуална бежанска криза, но която за момента не се предвижда, ако конфликтът остане израело-палестински, а не стане регионален“, поясни проф. Кръстева.

Според нея никой в момента не е в състояние да каже колко дълго ще продължи конфликтът.

"Глобалните елити не знаят колко ще продължи, затова се разсъждава повече в сценарии. Единият е постигане на целта на Израел – разрушаване, пълно унищожение на "Хамас“. Вторият е пълна окупация на Газа. Според международните стандарти етническо прочистване се счита за престъпление срещу човечеството. Така че не трябва да се допуска по никакъв начин. И третият сценарий откриване на втори фронт, което значи регионализация на конфликта, ако например Иран окуражи "Хизбула“ да открие такъв втори фронт на израело-ливанската граница. Този сценарий е много видим за глобалните артисти, защото в словото си в Израел Байдън три пъти повтори: "Недейте, недейте, недейте“ – "Don't, don't, don't“, без да назовава сценария, но просто каза: "Ако някой се опитат да разширят конфликта, недейте, недейте, недейте“. Така че това е изключително силно послание и има наистина вероятност това да стане“, коментира политологът.

По думите ѝ сега на ход е дипломацията.