Кин Стоянов: В интервюто с Митрофанова имаше страшно много неверни факти и обстоятелства

Директорът на програма “Христо Ботев” и член на Програмния съвет на БНР Кин Стоянов взе отношение по случая с неизлъченото интервю на извънредния и пълномощен посланик на Руската федерация Н.Пр. г-жа Елеонора Митрофанова.

"Когато говорим за цензура, нека да говорим и за правото на протест. Така, както навремето колегите от програма “Хоризонт“ през 2001 г. след злополучния избор на Иван Бориславов за генерален директор на БНР, изразиха своето право на протест и отказаха да четат новини. Те лишиха българското общество от правото му да бъде информирано. Тогава именно изгря звездата на Петър Волгин и Силвия Великова, нека да не забравяме това", припомни директорът на програма “Христо Ботев“.

По думите му "членовете на Програмния съвет на БНР са колеги, които са от дълги години в професията, и изразихме правото си на протест с аргументиран вот това интервю да не бъде излъчено".

"За мен това не беше интервю, защото интервюто си има своята жанрова специфика, за мен това беше един дружески разговор между един дипломатически представител, който не се държеше като посланик на чужда държава в друга суверенна държава, а се държеше като генерал-губернатор на територията. А неговият събеседник услужливо му подаваше топката", допълни Кин Стоянов.

"В интервюто имаше страшно много неверни факти и обстоятелства. Водещият така и не попита посланик Митрофанова защо на 5 септември СССР през 1944 г. обявява война на Царство България.

Един колега, член на Програмния съвет, беше най-красноречив, като каза, че няма никакъв проблем с това посланик Митрофанова да даде интервю в БНР, но трябва да бъде взето от друг журналист. А най-добре е Петър Волгин да интервюира, да кажем, генералния секретар на НАТО и тогава ще изпълним нашата обществена функция", каза още той.

Кин Стоянов коментира нуждата от рутинен, ритмичен редакционен процес в съответствие с етичните стандарти, разписани в БНР.

"Платоновият модел на идеалната държава сочи, че има вóини, които пазят както царете, така и работниците. Те, според неговите препоръки, трябва да тренират гимнастика, за да са силни и да отблъскват враговете, и трябва да изучават поезията, за да бъдат духовно чувствителни и да не обръщат своята сила срещу собствените си граждани. Журналистите в съвременния свят са като вóините от "идеалната държава" на Платон. А правилата са Етичният кодекс в журналистиката, както и правилата за редакционната дейност. За да не може журналистиката да се превръща в пропаганда.

"Когато ти се сблъскваш със силно противоречие със своите етически разбирания за професията, твоята позиция нещо да бъде или да не бъде обнародвано е въпрос на протест, това вече не е цензура", допълни още той.