Историк: Броят на регистрираните престъпления в социалистическа България е много по-голям, отколкото сега

От кражби до убийства - Криминалните престъпления в България (1944-1989 г.) е новата книга на историка д-р Стефан Иванов. В нея за първи път се отварят архивите на МВР от онези години.

Той разказа в студиото на Евронюз България, че е разглеждал криминалните престъпления през периода на социализма, като ги е разделил в четири групи - кражби на обществено и лично имущество, грабежи, изнасилвания и умишлени убийства.

Ако подходим чисто статистически, броят на регистрираните престъпления в социалистическа България, са наистина много повече, отколкото сега, както като абсолютен брой, така и като коефициент по криминална престъпност, т.е. броят престъпления на 100 000 души.

По думите на д-р Иванов, действителността през тези години е била доста по-различна от това, в което всички са вярвали. Тази тенденция на брутални престъпления се засилва особено много в края на 70-те години и началото на 80-те години на миналия век, обясни още той.

Хората са се прибирали спокойно през парка в нощните часове например, но те не са знаели какво се случва на други хора в същия този парк. А те не са знаели, защото държавата беше тоталитарна и имаше една всеобхватна цензура. От един тоталитарен режим се очаква ако не друго, то поне от гледна точка на сигурност „да пипа здраво“. Оказва се, че това не е съвсем така.

„През 1953 г. идва времето да освободят един от най-популярните крадци, който е с прякора Жан. Излежава си присъдата, всички документи се подписват, взима си нещата, излиза от входа на Централния софийски затвор и още същия ден обира сладкарницата срещу затвора. Разбира се, историята мълчи дали се е разходил малко, или е влязъл в сладкарницата и я е обрал“, разказва д-р Иванов.

„Един служител на МВР, който лъже, че е болен, щял да ослепее и затова трябва да отиде до Чехословакия да се лекува. Пише едно писмо до шефа на своето поделение, моли го му изпраща заплатата на неговата другарка на село. Докато те му изплащат тази заплата седем месеца и половина, той си стои на село и си строи къщата“, допълва той.

На 6 октомври 1979 г., когато столичният квартал „Хаджи Димитър“ е осеян с къщи вместо кооперации, се извършва престъпление, което ще разкрие един от първите масови убийци у нас.

„Убитата тук жена е само на 19 години, те са се запознали на Централна гара с този човек, нека го наречем Х. Б. Г. Никой не подозира, че това е началото на поредица от поне шест убийства на жени и че това е един от големите серийни убийци в историята на България. Между другото той е бил доста интелигентен човек, в съвсем различни краища на София, в съвсем различни места, чак накрая се навързва какво е общото между тях. Когато вече влиза в ареста и започват истинските разпити се установява, че този човек е причинил още убийства, има побой и т.н. Друго интересно нещо, което не трябва да изпускаме е, че през тази своя престъпна кариера, този човек е служител на МВР“, разказва историкът Стефан Иванов.

Историкът обясни, че за разлика от обикновените хора, елитът на държавата много добре е знаел за мащаба на престъпността в страната.