КС обяви за противоречащи на Конституцията част от промените, свързани със съдебната реформа

Конституционният съд обяви за противоречащи на Основния закон почти всички промени, свързани със съдебната система, в Шестата ѝ поправка. По този начин на практика се отменя цялата съдебна реформа. Остават в сила промените, с които се променя реда за назначаване на служебно правителство, като президентът ще трябва да избира служебен министър-председател от списък с лица.

Това съобщи БНР.

Основният мотив за отмяната на промените в Конституцията е, че те могат да бъдат извършени само от Велико народно събрание (ВНС). Някои текстове „си отиват“, защото са свързани с промени от компетентността на ВНС и няма как да бъдат разделени от тях – КС определя това като „системна свързаност“.

Според КС са противоконституционни текстовете, с които Висшият съдебен съвет се разделя на два отделни съвета, ограничават се правомощията на Главния прокурор и се въвежда механизъм за разследване на обвинител номер едно.

Посочените конституционни разпоредби запазват редакцията си преди влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България.

Правните последици, настъпили при действието на тези промени в посочените конституционни разпоредби до влизане в сила на настоящото решение, запазват своя правен ефект.

За несъвместимо с основния закон е прогласено и правилото в новия чл. 91б, според което Народното събрание попълва състава на различни органи, предимно регулатори, с квалифицирано мнозинство от 2/3 от депутатите.

6:6 за служебното правителство и двойното гражданство на депутатите

Съдиите не са постигнали съгласие по текстовете, свързани със служебното правителство и мандата на Народното събрание, като те остават в сила.

Остават в сила промените, с които се променя реда за назначаване на служебно правителство, като президентът ще трябва да избира служебен министър-председател от списък с лица, заемащи висши публични длъжности, а кандидатът за служебен премиер ще предлага състава на служебния кабинет.

КС оставя в сила и въведената възможност за народни представители да бъдат избирани кандидати, които имат двойно гражданство - българско и на друга държава.

Остава и възможността за народен представител да бъде избран „български гражданин, който има и друго гражданство, когато е живял последните осемнадесет месеца в страната“.

Това не е единствената последица от разделението в КС. Липсата на решение отваря възможността той отново да бъде сезиран за същите разпоредби.

Това например може да направи президентът Румен Радев,

който и сега атакува тези текстове, след като тази есен в бъде обновен съставът на КС (предстои самият Радев да назначи двама души в съда на мястото на Мариана Карагьозова и Филип Димитров, които „вкара“ предшественикът му Росен Плевнелиев) и тогава някое от вижданията за служебния кабинет може да вземе превес, прогнозира lex.bg.

С произнасянето на КС обаче се връща старият ВСС с 25 членове, две колегии и пленум, който „получава“ старите си правомощия в цялост.

Една от първите му задачи се очаква да е да открие процедура за избор на нов председател на Върховния административен съд, тъй като мандатът на Георги Чолаков изтича на 22 ноември 2024 г. А след като КС се произнесе и за измененията в Закона за съдебната власт, с които с които беше намалено мнозинството за избор на главен прокурор и беше създаден т. нар. ad hoc прокурор, който да го разследва, ще може да бъде възобновена спряната процедура за избор на нов обвинител №1.

Прокуратурата – не съвсем същата, каквато беше преди

Както стана ясно, с отмяната на двата съвета, изборът на главен прокурор отново става правомощие на Пленума на ВСС.

Освен това с обявяването за противоконституционен на чл. 130, ал. 2 от Конституцията, който гласеше „Главният прокурор се назначава и освобождава от президента на републиката по предложение на Висшия прокурорски съвет за срок от пет години без право на повторно избиране“, обвинител №1 пак ще има мандат от 7 години.

Прокуратурата ще „предприема действия за оспорване на незаконосъобразни актове пред съда в случаите, предвидени в закон“, а не както беше преди промените правомощието ѝ да „предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове“.

КС приема, че не е противоконституционно и ограничението, че „освен по наказателните дела от общ характер, в предвидените със закон случаи участва и в други дела в защита на значим обществен интерес или в интерес на лица, които се нуждаят от специална закрила“.

Отменя се и ограничаването на правомощието на главния прокурор да сезира КС.

В заседанието днес са участвали всички конституционни съдии.

Делото е образувано по искане на президента на Република България и на 48 народни представители от 49-ото Народно събрание за установяване на противоконституционност на промените в Конституцията, въведени със Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България.

Решението на КС идва два дни, след като България беше похвалена от ЕК за някои от конституционните промени в частта съдебна власт. В доклада на Комисията за върховенството на правото изрично се споменаваше и променената формула за излъчване на служебно правителство.

Цялото становище на Конституционния съд:

КОНСТИТУЦИОННИЯТ СЪД СЕ ПРОИЗНЕСЕ С РЕШЕНИЕ ПО КОНСТИТУЦИОННО ДЕЛО №1/2024 Г.

26-07-2024

Днес, 26 юли 2024 г., Конституционният съд се произнесе с решение по конституционно дело №1/2024 г.

Делото е образувано по искане на президента на Република България и на 48 народни представители от 49-ото Народно събрание за установяване на противоконституционност на промените в Конституцията, въведени със Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България (обн. ДВ, бр. 106 от 22.12.2023 г.).

Конституционният съд обяви за противоконституционни като невалидни промените в чл. 23; чл. 91б; чл. 99, ал. 7; чл. 110; чл. 126, ал. 2 и 3; чл. 129, ал. 3; чл. 130, ал. 2, изр. първо, ал. 3 и 4; чл. 130а, ал. 2, ал. 5, изр. първо и трето; чл. 130б, ал. 2, т. 12, ал. 3, т. 12, ал. 4, изр. второ, т. 2, 3 и 4, ал. 5 (относно министъра на правосъдието); чл. 132а, ал. 4, изр. второ и чл. 150, ал. 3 от Конституцията, както са въведени с §1, 5, 7, 9, 11, 14, 15, 16, 17, 19 и 21 от Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България (обн. ДВ, бр. 106 от 22.12.2023 г.).

Поради системната свързаност с промените, обявени за противоконституционни, Конституционният съд обяви за противоконституционни и промените в чл. 84, т. 16 (в частта „съответно от Висшия прокурорски съвет“); чл. 129, ал. 1, 2, 4, 5 и 6; чл. 130, ал. 1, 2, изр. второ и трето, ал. 5 и 6; чл. 130а, ал. 1, 3, 4, 5, изр. второ, ал. 6 и 7; чл. 130б, ал. 1, ал. 2, т. 1 – 11 и 13, ал. 3, т. 1 – 11 и 13, ал. 4, изр. първо, ал. 5 (извън министъра на правосъдието) и 6; чл. 130в, т. 1 и чл. 133 (в частта „Висшия прокурорски съвет“) от Конституцията, както са въведени с §4, 14, 15, 16, 17, 18 и 20 от Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България.

Посочените конституционни разпоредби запазват редакцията си преди влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България.

Правните последици, настъпили при действието на тези промени в посочените конституционни разпоредби до влизане в сила на настоящото решение, запазват своя правен ефект.

Конституционният съд отхвърли исканията за установяване на противоконституционност на промените в чл. 93, ал. 2; чл. 117, ал. 2; чл. 126, ал. 1; чл. 127, т. 5 и 6; чл. 128; чл. 130в, т. 4; чл. 132а, ал. 4, изр. първо и чл. 150, ал. 2 от Конституцията, както са въведени с §6, 10, 11, 12, 13, 19 и 21, както и на §22 и 23 (Преходни и заключителни разпоредби) от Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република.

Конституционният съд не постигна изискуемото от чл. 151, ал. 1 от Конституцията мнозинство за постановяване на решение по промените в чл. 64, ал. 2, 3 и 4; чл. 65; чл. 99, ал. 5 и чл. 102, ал. 3, т. 3, както са въведени с §2, 3, 7 и 8 от Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, поради което отклони исканията на вносителите. Съдиите Павлина Панова, Мариана Карагьозова-Финкова, Таня Райковска, Атанас Семов, Янаки Стоилов и Соня Янкулова приемат, че тези промени са противоконституционни. Съдиите Константин Пенчев, Филип Димитров, Надежда Джелепова, Красимир Влахов, Борислав Белазелков и Десислава Атанасова приемат, че тези промени не са противоконституционни.

Решението е подписано със становище от съдия Борислав Белазелков.

Решението е подписано с особено мнение от съдиите Борислав Белазелков и Десислава Атанасова по чл. 23; от съдиите Константин Пенчев, Борислав Белазелков и Десислава Атанасова по чл. 84, т. 16, чл. 126, ал. 2 и 3, чл. 129, чл. 130 (с изключение на ал. 4 за съдия Константин Пенчев), чл. 130а, чл. 130б, чл. 130в, чл. 133; от съдиите Борислав Белазелков и Десислава Атанасова по чл. 150, ал. 3 от Конституцията.

В заседанието участваха всички дванадесет конституционни съдии.