Димитър Гърдев: Време е за мирно решение за Украйна, защото остава сблъсък между НАТО и Русия

Войната в Украйна навлезе в една фаза, в която трябва да се търси мирно решение, тъй като тя поетапно ескалира до директни заплахи и опасност от сблъсък между НАТО и Русия. Тук идва и ролята на САЩ и Тръмп, който от една страна заплашва Русия с нови санкции, но също така подчертава, че е видял в руския президент желание за спиране на войната, а от друга страна заявява, че украинският народ иска войната да спре, но не е видял такова желание по време на срещата с украинския президент. Спирането на военната и разузнавателната помощ за Украйна е категорична форма на натиск, която идва да покаже, че без САЩ украинската отбрана може да има изключително сериозни последствия.

Това каза пред ФОКУС дипломатът и председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на еврофондовете Димитър Гърдев.

Още новини от Украйна

Искането на Зеленски САЩ да даде гаранции за сигурност след спирането на огъня предполага наличието на американски войски на територията на Украйна, което е предпоставка за възможен директен военен сблъсък между САЩ и Русия, обясни експертът и допълни, че "желанието на Зеленски да въвлече САЩ директно в конфликта беше абсолютно прозрачно и затова това му беше отказано“. На предложението на Макрон военни части от Коалицията на желаещи да бъдат изпратени в Украйна, но при положение, че САЩ също участват, отново им беше отказано от страна на САЩ.

"Ако няма американски войски, разположени в Украйна, няма как да бъде разгърната върху тях и защитата на чл. 5 от договора на НАТО, тъй като той предвижда защита единствено и само на териториалните граници на страните членки или ако това е мисия на НАТО. И тук е вече тънкият момент – за това настояваше американският президент: първо, да бъде подписано споразумение на спиране на огъня, след което и споразумението за американските инвестиции в индустрията на Украйна, като по този начин Украйна ще получат още по-голяма гаранция във формата на американски инвестиции,“ обясни той.

По думите му преговорите са достигнали до критичната точка, в която трябва да се спре огъня и да се сключи споразумение за решаване на войната, като за него категорично миротворческите сили трябва да бъдат с мандат на ООН. "Защото възможностите за провокация, възможностите истина тази война да ескалира в Трета световна война са много по-големи, отколкото ако се върви към един мирен план със съгласието и с решението на Съвета за сигурност на ООН, където петте постоянни членки, които имат право на вето, освен САЩ, Великобритания и Франция, са Руската федерация и Китай. Тук вече мащабът е много по-различен и ще се изисква и съгласието на Русия, но и нейните гаранции, поемането на ангажименти, да не се превърне това разполагане на миротворчески сили в един пълномащабен конфликт.“

Експертът е категоричен, че Европа изключително изостава от това, което в момента САЩ разполага като военни и разузнавателни възможности. Според него вече няма никакво съмнение, че европейската отбрана е необходима и че трябва да догонваме и скоростно да обновим цялата си военна индустрия. От гледан точка на това как ще бъдат намирани средствата, този механизъм тепърва ще трябва да бъде изясняван и да бъдат взети решения, като има конкретни визии и виждания по въпроса – кредит от ЕЦБ или отклоняване на средства от други програми, както и привличане на частен капитал.

Взимането на средства като заем и възлагането на поръчки приоритетно на европейски производители би могло да подпомогне да бъдат извършени успешни реформи в индустриализацията на Европа, смята още експертът. Другият начин, от където могат да дойдат тези средства, това са тези програми, които не могат да бъдат изпълнени и усвоени от предишния план, като тук изразената от България позиция, че не бива да се орязват фондове, като Кохезионния фонд, който е свързан с основната цел повишаване на жизненото равнище на старините членки в периферията, е важна и навременно изразена.

"Една възможна хипотеза е, че парите, които не са усвоени по Плана за възстановяване и устойчивост, могат да бъдат пренасочени към тези програми за реиндустриализация. Това е добре за България, защото ние в момента имаме спирачка още на втората фаза от усвояването на Плана за възстановяване и устойчивост, и тези неусвоени средства могат да бъдат пренасочени към новите проекти, които се отварят пред българската отбранителна индустрия.“

Според Димитър Гърдев предложението на кабинета за създаването на Център за иновации в отбраната е едно много добро и удачно решение, което да обединява усилията, визиите и интересите, възможностите на това, което представлява българският военнопромишлен комплекс в цялостната му форма – и държавните предприятия и същевременно много мощният частен сектор.