"Медиана": Бареков дръпнал около 14% от избирателите на ГЕРБ

Четири партии преминават бариерата за излъчването на евродепутати, ако евроизборите бяха днес – БСП, ГЕРБ, ДПС и ББЦ. Това сочи представително изследване на агенция „Медиана“ за обществено-политическите и електорални нагласи в периода 8-13 май, представено от социолога Кольо Колев.

Още три партии запазват шансовете за преминаване на изборната бариера (5.88%) – Реформаторският блок; НФСБ и “Атака”. От трите формации Реформаторският блок е с най-големи шансове да премине бариерата.  

Към момента БСП води с около 3 % пред основния си политически опонент ГЕРБ, показват резултатите от допитването сред 1014 души.

Причината е не толкова нарастване при БСП, колкото спад при ГЕРБ. Основният фактор за този спад е навлизането на България без цензура на политическата сцена, смятат от „Медиана“. ББЦ е привлякла около 14% от бившите (от последните парламентарни избори) гласоподаватели на ГЕРБ.

Данните показват странен феномен - с наближаване на изборите намаляват готовността и желанието да се участва в тях, тъй като хората смятат, че те не са толкова важни. Вероятно тук дава отражение липсата на вътрешнополитическа алтернатива – критичността към сегашното управление е висока, но връщането на ГЕРБ (основната опозиционна сила) е неприемливо за преобладаващата част от избирателите, коментират социолозите.

Резултатите от изследването показват, че може да се очаква изборна активност, сравнима с предходните избори за евродепутати през 2009 г. – от порядъка на 2,5-2,6 млн. избиратели. Това представлява около 37% според списъците на ЦИК, или около 43% от реално наличните в страната избиратели.

Подобна относително ниска избирателна активност дава шанс на малките партии, които обаче имат твърд електорат. Изборната бариера за тези избори ще бъде около 150-160 хил. гласа.

Вероятно събитията в Украйна също дават отражение както върху изборната активност, така и върху рейтинга на политиците. Преобладаващата част от избирателите не споделят доминиращата позиция на ЕС и САЩ за ролята на Русия в събитията в Украйна (Русия като инициатор и „виновник“ за дестабилизацията на региона). В този смисъл ЕС и политическият елит в страната влизат в конфронтация с преобладаващото обществено мнение у нас и съответно губят престиж и доверие.

Идеята за задълбочаване на санкциите срещу Русия се посреща подчертано негативно – само 9% подкрепят санкциите, докато 41% са на мнение, че България трябва да се противопостави на подобна идея.

Рейтингът на почти всички политици бележи сериозен спад. Това е необичайно. Обикновено подобно явление е характерно по-скоро за периоди между избори, но не и в предизборна ситуация. Вероятно именно събитията в Украйна и разминаването на публичното говорене на партийните лидери с обществените нагласи е причина за това, смятат от „Медиана“.

Добрата новина според социолозите от агенцията е, че са налице известни индикации за „излизане от кризата“ – в личен психологически план. Постепенно очакващите положителни промени в материален план за семейството си се изравняват с песимистите. Намаляват в сравнение с 2011 и 2012 г. хората, които „ще свиват коланите“, увеличават се онези, които няма да се ограничават драстично в потреблението си, дори се появяват и такива, които „ще се поотпуснат“ в материално отношение. Въпреки това песимизмът по отношение на икономическото развитие на страната е доминиращ.