Любомир Каримански: Еврото може да се разглежда като инструмент, не като панацея

Не смятам, че има нещо, което може да осуети влизането ни в еврозоната. Това обясни пред БНР Любомир Каримански, член на УС на БНБ.

"Вече е взето финалното решение. Предстои тежка работа, която трябва да бъде свършена до първи януари 2026 година, пък и след това. Но не би трябва да си поставяме като сериозен приоритет и цел за развитие на страната един инструмент, какъвто е еврото. Еврото може да се разглежда като инструмент, не като панацея. Той създава възможности. От нас зависи какъв тип фискална и парична политика ще следваме".

Каримански анализира възможността правителството да се изкуши да взима повече дълг и да харчи повече, отколкото произвеждаме, след като се присъединим към единната европейска валута.

"Трябва да започнем да измерваме ефективността в публичния сектор. Заложени бяха неправилни начини на увеличаване на доходите в отделни сектори. Това стана през специализираните закони на всеки един първостепенен разпоредител. Притеснително е, че се залагат т.нар. социални бомби. Необходимо е всичко да става през бюджета и то да бъде оценено от гледна точка на приноса и на ефектите, които има в държавата като постигане на публични блага. В публичния сектор системите могат да се трансформират така, че да не се използва толкова често думата "съкращения".

Той обясни, че трябва да се преустанови практиката да не се използват ефективно капиталовите разходи.

"Ресурсите да бъдат картографирани така, че да са максимално достъпни за отделните региони. Да се приоритизират капиталовите разходи, но да бъдат използвани, а не държани като буфер, за да изпълним трите процента дефицит. Колкото повече го правим, толкова по-трудно ще става във времето. Необходимо е да бъдат вложени в икономиката и да предразположат бизнеса за инвестиции. Нужно е и създаване на доверие в инвеститорите чрез правната система".

Любомир Каримански коментира въпроса за необходимостта от промяна на еврозоната и на начина, по който тя се управлява.

"Много голяма част от страните, които са в еврозоната, имат висок външен дълг и дефицит. Има задълбочена дискусия дали сега е моментът – при тази политика на Америка и по-слаб долар, да се създаде единен и интегриран пазар на еврооблигации, за да бъдат преструктурирани дълговете на различните страни – да минат от национално на европейско ниво. Фискалната политика в посока на различните дългове на всяка една от страните е изключотелно важна от гледна точка на дисциплината. Ние до момента сме пример, въпреки че фискалната дисциплина в България също доста беше занижена през последните четири години. Важно е да се върнем към това как спазвахме фискалните правила максимално стриктно. Всяко бъдещо разбиване на фискалните правила води до това да не може да осигурим през ръста на БВП достатъчно сигурност и доверие и в инвеститорите, и в създаването на този единен пазар в Европа.

Правителството в България трябва внимателно да създаде политики, които да бъдат следвани и да са в пряка взаимосвързаност с бюджета и бюджетните показатели, което в момента липсва".

Той коментира съществуващите в публичното пространство опасения, че БНБ може да бъде лишена от самостоятелност и да бъдат похарчени освободените ѝ активи след падането на Валутния борд.

"Централната банка ще трябва да спазва всичко, което е предвидено в устава на ЕЦБ и на системата от европейски централни банки, но си запазва правото да управлява собствени валутни резерви.

Минималните задължителни резерви на БНБ от 12 % ще станат 1%. Една част ще тях отново ще бъде в Централната банка. Тя ще дава т.нар. депозитно улеснение към търговските банки".

Каримански отговори и на въпроса дали има опасност от взимане на неправилни инвестиционни решения, които да разклатят банковата система.

"Не смятам. В БНБ има достатъчно опитност, която трябва да бъде приложена в една нова среда. Ние трябва да се съобразяваме и с доста от правилата, които има в ЕЦБ".

Той разясни и процесите, свързани с печатането на българските евробанкноти.

"Поетапното изземване на монетите ще бъде изключително трудоемко в Българлия. Трябва да се следва стриктен план и за преработката им. Отсичането на български монети ще започне след първи януари 2026 година. Но и сега БНБ има възможност да го прави.

Има възможност и е необходимо поради мерки за сигурност определени централни банки, които печатат валута в дадена страна, да не ги разпространяват в същата, а в друга. Това е политика на БНБ, координирана тясно с ЕЦБ. Банкнотите вероятно някъде вече са напечатани. Няма да има дефицит. Но най-важното е зад тези пари да има реален актив и стойност".

И досега БНБ е била доста активна от гледна точка на информацията за еврото, която може да се спусне към хората, посочи Каримански в предаването "Неделя 150".

"Издадохме и книжка с въпроси и отговори. Министерството на финансите обаче малко изостава в информационната кампания. Тя трябваше да започне по-рано.

Въпросът, който все още стои, е доколко контролните органи внасят доверие сред хората".