Командос: Джипът на президента Първанов в Кербала бе улучен два пъти, само късмет ни спаси

Бившият командос Алекси Димитров разказа пред „Телеграфно подкастът“ подробности от охраната на президента Георги Първанов по време на визитата му в Кербала през 2004 г. — период, белязан от остри сблъсъци, атентати и тежки загуби за българския контингент в Ирак. Димитров, който има специални задачи в региона и след това е поканен да служи в СОБТ, за първи път публично разкри факти, които досега не са известни.

Две попадения в джипа на президента

По думите на Димитров, когато ескортирали президента от американска база към нашата база в Кербала, групата е била обстрелвана от съседни сгради.

„Когато наближихме базата, откриха огън по нас от съседни сгради“, спомня си Димитров. „Ние нямахме как да отговорим, защото щяхме да стреляме по нашите. Джипът на президента получи две попадения – едното в задната врата, другото под задния прозорец. За щастие машината беше с най-висока степен на бронировка – дори устойчива на удар от РПГ.“

Димитров добави, че охранителите от НСО в първия автомобил са имали само лични оръжия и нямало как да отговорят на огъня от сградите без риск да стрелят по цивилни. В джипа са били и генерален директор на НСО тогава — ген. Владимиров, както и Иван Михайлов, който е управлявал автомобила.

След като кортежът успява да стигне безопасно до базата, Първанов излиза от бронирания автомобил със спокоен израз и поздравява караула. „Видях човек с изключително хладнокръвие. Повдигна духа на войниците. Много от тях бяха обезкуражени след загубите, но след посещението му голяма част си върнаха рапортите и решиха да останат“, казва командосът.

Истинска война

Командосът описа обстановката като „истинска война“, различна от повечето мироопазващи мисии след Втората световна война — с интензивни боеве, ожесточени противници и отстъпления от страна на други контингенти поради въстанието на шиитите. Базата, където са се намирали, е била вградена в градска среда — около нея са живели цивилни, от чиито къщи са идвали обстрели с автомати и РПГ.

„Нашият контингент беше единственият след Втората световна война, участвал в истинска война. Бяхме в центъра на Кербала, град, пълен с хора и въоръжени групировки. Терористите стреляха от покривите на съседни къщи. Това не беше филм – беше реалност“, разказва още Димитров.

Той признава, че многократно е попадал под обстрел и че му се е налагало да стреля, за да защити своя живот и този на другарите си.

Димитров разказа, че задачите им освен VIP-охрана са включвали и специални операции: засади, разузнаване, разчистване на обекти и операции срещу складове с оръжие. В една от операциите той и екипът му прекарали дни в замък/дворец, очиствайки помещения и подготвяйки действието, което след това е дало резултат.

Тежки загуби и близки срещи със смъртта

По време на мисията българският контингент е платил скъпо: петима рейнджъри бяха убити в нападение на база „Индия“, 27 бяха ранени. При първия контингент в атентат с камион-бомба командирът и заместникът на групата на Димитров — лейтенант Саръев и Антон Петров — загиват. Той спомена и други тежко ранени бойци.

Димитров разказа за множество случаи, в които е можело да загуби живота си — попадения и осколки, които са минали опасно близо до тялото му. Описа звука и усещането, когато „небалансиран куршум“ профучава покрай главата, или когато осколка пробие ръба на бронежилетка — случай, който е можел да го остави инвалид.

Мисия в двореца на принца

Една от най-запомнящите се операции на българските специални части в Ирак се развива в мистериозен дворец, построен от принц, който не получил позволение от баща си да се ожени за любимата си. Сградата, преминала през различни етапи – от казарма до музей – се превръща в стратегически обект за операция срещу терористичната мрежа „Ал Кайда“.

Задачата на четирима български командоси от екипа за ВИП охрана и специални операции – Алекси Димитров, Иван Михайлов, Геро Белята и Радо Шопа – е да разузнаят съседно селище, за което има данни, че укрива оръжие. Именно оттам „Ал Кайда“ набирала своите камикадзета – мъже, жертващи се, за да осигурят пари на семействата си. Децата им пък били обучавани в крайни религиозни училища и превръщани в бъдещи терористи.

Екипът пристига скрит в ремарке на камион, натоварен с оръжие и провизии. След като се приближават до целта, скачат от превозното средство, проникват в двореца и прочистват сградата стая по стая. След като се уверяват, че няма живи сили, командосите изграждат наблюдателен пункт на най-високата кула.

В продължение на две денонощия те наблюдават района и предават информация. На третия ден по техните данни се провежда успешна операция, при която са открити оръжейни складове и укрития на „Ал Кайда“.

Историята на „подаръка“ и признанието от американците

В знак на уважение и като символ на подкрепа Димитров събира пръст от различни краища на България и от Кръстова гора — с две торбички с трибагреника, които искал да поднесе като жест към президента. Той призна, че постъпката на Първанов го е впечатлила и е мотивирала хората.

Българските специални сили са били високо ценени и от американските съюзници. В разказа си Димитров спомена отлична оценка от специалните американски подразделения (ДЕЛТА) за действията им. В една драматична ситуация по време на охрана на американския администратор Джон Бери — когато е имало опит за нападение и българската група е била „обект“ на подложен капан с шипове и открит огън от покриви — присъствието на българи е спасило ескорта и е спечелило уважение: Джон Бери признал пред екипа, че оттук нататък ще се вслушва в препоръките им.

„ Във войната няма нищо романтично“

„Не виждам нищо романтично в това – кръв, болка, страх и смърт. Това е истинската цена на войната“, казва Димитров.

След мисията Димитров е поканен да се присъедини към специалното поделение СОБТ, с мотива, че в него са необходими хора с опит от бойни действия срещу терористи, които да предадат знанията си на хора без такъв опит. Той разказа за участието си в операции при щурмуване на жилища, осигуряване на сгради и за това как често попаденията и опасностите са били „на половин метър“ от мястото, където е стоял.