"Скоро Царската гара ще е само спомен"

"Скоро от Царската гара ще остане само един бегъл спомен. Ако искате да се вземат мерки и тя да бъде спасена - молим да ни подкрепите".

С тези думи петиция настоява за незабавното реставриране на Царската гара сигнализира за поредната историческа сграда, която е пред разруха. Подписката е създадена от продуцентите на документалния филм "Имало едно време една Царска гара" и вече е подкрепена от над 120 души.

" Въпросът е дали този път ще спасим едно историческо място. В последно време заговаряме за културното наследство и историческите сгради след "случаен пожар" или едва след като от тях останат търкалящи се тухли или сажди от пореден огън. Дано поне този път да обърнем тенденцията в ползата на историческата памет", коментира пред OFFNews Деа Манолова - един от продуцентите на филма за Царската гара.

Сградата, която се намира в Казичане, е обявена за недвижима ценност с местно значение от февруари 2009 г., но и след това никой не се е погрижил за нея и тя продължава да се руши. През последните години темата за състоянието на сградата е била повдигана няколко пъти, но реакция от институциите няма.

През ноември миналата година Гражданска инициатива за обществен и релсов транспорт сигнализира прокуратурата за безстопанственост по отношение на историческата сграда. Копие от сигнала беше изпратено и до премиера Бойко Борисов, президента Румен Радев, омбудсмана Мая Манолова, комисиите по култура и транспорт Народното събрание, министерството на културата, ДП НКЖИ и др. Досега обаче развитие по темата няма.

Сградата е построена от цар Фердинанд във виенски стил. От нея е тръгвало теснолинейно влакче, отиващо до двореца Врана. От тази гара Фердинанд напуска България завинаги, след като абдикира. Години по-късно пак от нея цар Симеон II и останалите от царското семейство поемат пътя си в изгнание.

Ето какво пише в петицията:

В началото на ХХ В. на девет километра от столицата Фердинанд купува земята на стар турски чифлик, а после по декар – два от отделни селяни - парчета земя, така че оформя голям имот. Решава да го нарече на тази птица, която първа кацне на покрива му, и така извънградската царска резиденция се сдобива с името „Врана“, която той ползва особено когато идват чужди гости.

При гара Казичене, на десетина км от София и недалеч от „Врана“, Фердинанд издига кокетна малка гара, която оттогава до днес е известна като „Царската гара“ и на която посрещали гостите му и за 10 минути теснолинейка ги е отвеждала право във „Врана“....

Някога правоъгълната сграда във виенски стил е имала салон чакалня с две странични помещения, имала е великолепни арковидни прозорци, богата орнаментика по фасадата, особено пластична и изящна на двете входни арки, имала е впечатляващи подпокривни декоративни корнизи, на двете си къси страни е имала изящни козирки, имала е и чугунени колони с декоративни капители, „крепящи“ покрива и козирките, имала е глазирани керамични подови плочки в цвят охра, в специални цилиндрични ниши в салона чакалня е имала и две кахлени печки...

Днес всичко това е разрушено и навсякъде се въргалят зарязани изкъртени плочки, празни бирени и други бутилки, потрошена стъклария и всякакви боклуци, на няколко места е пален и огън...

А някога „Царската гара“ е посрещала немския кайзер Вилхелм II, английския крал Джордж V, английския крал Едуард VIII, императора на Австро-Унгария Карл I, сръбския крал Александър Караджорджевич, великия княз Владимир Михайлович, сина на „Цар Освободител“, с великата княгиня Мария Павловна, както и „бащата“ на светска Турция Кемал Ататюрк и още и още, когато са идвали на официално посещение или на лично на цар Фердинанд, а после и на сина му цар Борис III....

Скоро от Царската гара ще остане само един бегъл спомен. Ако искате да се вземат мерки и тя да бъде спасена - молим да ни подкрепите.