4,595 млрд. лева е усвоило земеделието от 2009 г.

4,595 млрд. лева е усвоило българското земеделие от 2009 г. досега и няма как тези средства да не се отразят положително на сектора, заяви днес при откриването на Първия земеделски бизнес форум „Предизвикателства, възможности и перспективи пред сектора” министърът на земеделието и храните  Мирослав Найденов.

Няма друг такъв сектор в българската икономика, заяви  Найденов и посочи, че ресурсите, които са се влели от европейски фондове в земеделието са повече от общия усвоен ресурс по всички оперативни програми, което прави още по-значим ръстът в земеделието спрямо останалите сектори в икономиката на страната.

 Найденов уточни, че средствата, дадени за подпомагане инвестициите в българското земеделие и селските райони на страната в този период включват 1,978 млрд. от Европейския земеделски фонд за гарантиране на земеделието, 1,340 млрд. лева от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и 1,276 млрд. лева, постъпили от националния бюджет. Той посочи още, че във времена на криза това е един голям шанс за българското земеделие, и има много факти и постижения, с които то може да се гордее, благодарение на тази помощ.

В този контекст министърът посочи, че разходите за инвестиции в земеделието са нараснали двукратно спрямо годините преди присъединяването към ЕС - от 463 млн. лева през 2006 г., през 2011 г. те са достигнали вече 966 млн. лева, като те са насочени във важните за сектора нови технологии и модернизация на стопанствата, постигане на стандартите за безопасност на храни и фуражи, опазване на околната среда и хуманно отношение към животните.

Друг важен белег на промененото българско земеделие в последните няколко години, който министърът подчерта, е проактивната външнотърговска политика, довела до нарастване на експортния потенциал на българските земеделски продукти и успешното прилагане на пазарните механизми в млечния сектор, пчеларството, лозарството, както и промотирането на българските продукти и развитието на политиката за качество.

Като доказателство за положителните процеси в отрасъла, министърът посочи, че през 2011 г. Брутната добавена стойност (БДС) от аграрния отрасъл бележи ръст от 22 % спрямо 2010 г. и 28 % спрямо 2009 г., а стойността на продукцията от отрасъл “Селско стопанство” през 2011 г. е нарастнала с 12,6% спрямо предходната година.

Важен статистически показател, на който министърът се позова е и фактът, че България е една от държавите-членки с най-голямо нарастване на средния доход в земеделието през последните години –  увеличението с 23,2% за 2011 г. спрямо 2010 г. при средно 6,7% за ЕС-27.

Като много значимо постижение Найденов посочи и че са разширява присъствието на външни пазари на българските земеделски продукти. Ако през 2007 година България за първи път има отрицателно външно-търговско салдо в търговията с храни, то днес ситуацията е коренно променена, подчерта министърът. През 2009 г. външнотърговското салдо вече е положително - 385 млн. щатски долара, през 2010 г – то достига 941 млн. щатски долари, а през 2011 г. нараства до 1 423 млн. щатски долара.

Същевременно  Найденов посочи, че в най-добрите си години България е имала 4,5 млрд. долара положителен външнотърговски баланс в търговията с храни и хранителни продукти и амбицията на неговия екип е да продължи да създава условия за по-пълно използване на производствените фактори - земя, труд и капитал, за да може да достигне подобен ръст и в обозримо бъдеще. Така България ще може отново да има самочувствието на силна аграрна държава, посочи в заключение министър Мирослав Найденов.

Форумът, проведен днес в хотел „Хилтън” в София е много навременен и дава възможност за полезен разговор за бизнес възможностите, които аграрния сектор дава на България, посочи още министърът и изрази задоволството си, че присъстват представители на целия спектър от земеделското производство и преработката на суровини.

Събитието е под патронажа на Министерство на земеделието и храните и се провеждат с участието на целия му ръководен екип – министъра и двамата заместник-министри, както и директорите на специализираните дирекции и експерти. Дебатите са групирани в четири панела – Животновъдство, Растениевъдство, Плодове и зеленчуци и Финансиране, но те текат последователно и всички присъстващи могат да участват във всеки един от тях.