Борил Соколов, председател на „Българско лято”: България е на хората, а не на задкулисието

Борил Соколов e роден през 1984 г. в София. Бивш състезател по волейбол. Завършил специалност „Маркетинг и мениджмънт“.

Бил е рекламист, а впоследствие и маркетинг директор на мрежата на “Еврофутбол”. Владее английски и немски език.
Участва активно в протестите през 2020 г. и вярва в силата на пряката демокрация.
Хобитата му са музиката и домашните любимци. Женен с две деца.

- Господин Соколов, сравнително отскоро сте председател на партия „Българско лято”. Сега сте и кандидат за депутат от 23 и 24 МИР в София, явявате се с №14. Представете се с няколко думи. Кой е Борил Соколов?

- Борил Соколов вече е един не толкова млад човек. Но човек, на който му омръзна да живее в държавата на абсурдите. Става ми болно от това да гледам как народът 8 месеца е по площадите, да си оставя здравето там, а правителството да гледа хората, както дете с лупа гледа мравки. Борил Соколов е човек, който иска промяна. Заради децата си, заради родителите, заради близките, заради себе си… Аз съм обикновен, земен човек и ако нямате против може да си говорим на „ти”.

- Тогава, това ли е голямата ти мечта в личен и професионален план? Да промениш средата, в която живееш?

- В личен план мечтата ми е доста проста. Тя е да бъда щастлив. Това обаче се оказва, че е свързано с професионалния ми план в момента. За да бъдеш щастлив, трябва да живееш в нормална държава. Затова мечтата ми е хора като мен да влязат в политиката. Звучи популистко, но аз съм човек с достойнство, с чест. Човек, който иска да помага на хората. Така че искам хора като мен да влязат в политиката, за да започне да се работи за народа.

- Затова ли стана председател на „Българско лято”?

- Всъщност станах председател на „Българско лято” по стечение на обстоятелствата. Хората наистина ме избраха. Тези, които ме познават знаят, какъв човек съм. Знаят, че съм добър човек. Сега се надявам да имам възможност да покажа това и на широката общественост.

- Има ли случаи, когато не спиш и мислиш за по-глобалните неща?

- За жалост, напоследък са редки случаите, в които спя спокойно. Мисленето е твърде много. Когато човек влезе малко по-навътре в политиката вижда нещата по-дълбоки: цялата картина и помия. Така че, да, всяка една минута, когато не съм зает с друг ангажимент, мисля за това, как да се подобрят нещата и да станат по-добри. Нещата са сложни, но могат да станат. Вярвам го, мисля го и го обещавам.

- Какво губиш от всичко това?

Губя най-вече в личен план. Семейството ми е подложено на това, че мен ме няма вкъщи. Губя и свободното си време. И губя доста от положителните си емоции. Въпреки, че хората които ежедневно се свързват с мен и изразяват положителни емоции и подкрепа за това, което правим като партия, заедно с г-н Васил Божков, ми дава нова сила, за да продължа да вървя към промяната.

- Говориш за семейството. Подкрепя ли те в мисията ти твоята съпруга?

- Ще започна от по-далеч. Страхът в България е масов и тя имаше големи съмнения. Но в началото проведохме доста разговори с нея. Обясних ѝ, че влизам в политиката заради двете деца, които имаме и заради тяхното бъдеще. Обясних, че не може да оставим нещата така. Не може! И не искам! Или трябва с раници на гърба да ги изведа от България, или да променим нещата, така че да бъдем заедно, тук с децата ни. Тя ме разбра и от тогава имам пълната ѝ подкрепа.

- Какъв е Васил Божков за теб?

Васил Божков е най-можещият и знаещ човек, когото познавам в живота си. Човек с опит и харизма. Човек, в когото вярвам силно и който наистина иска да промени България за добро. Това е неговата мисия в момента, както и моята. Там се пресякоха пътищата ни.

- Трудно ли е да бъдеш честен в България?

- Не, не е трудно. Въпрос на личен избор е. И на достойнство.

- Така няма ли да изглеждаш като глупак в очите на много хора?

- Възможно е, но ще поема този риск.

- Смяташ ли, че може да победиш онези, които имат по-голямо влияние и повече възможности в политически аспект, а не толкова в материално състояние? Онези в задкулисието.

- Да, но няма да ги победя сам. А, всички заедно. Това е единственият начин да се справим с тях. Един глас може да бъде заглушен. Милиони - никога.

- Доволен ли си, че ви се падна №14 в бюлетината?

- Не разбирам и не вярвам в нумерологията. Не е важен номерът в бюлетината, важна е мисията.