ИМП: Преднина от 1.6% в полза на БСП пред ГЕРБ

Броени дни и часове преди европейските избори на 25 май 2014 г., Социологическият екип на Института за модерна политика измери текущата електорална подкрепа. Резултатите са получени в отговор на въпрос с т.нар. „шоукарта“, в която са посочени регистрираните за участие в изборите партии, коалиции и независими кандидати.

Изрично следва да се подчертае, че тези резултати отразяват декларираните към момента на проучването(15-21 май) нагласи на респондентите, а не са прогноза за резултата от изборите. Крайните изборни резултати, които ще бъдат обявени от ЦИК би могло да се различават от декларативните нагласи на респондентите в социологическото проучване. Трябва да се прави разлика между тези декларативни нагласи, които изразяват предпочитанията на респондентите към отделните участници в изборите и това дали те реално ще се реализират като упражняване на правото на вот в самия изборен ден. С други думи – дали избирателите, които заявяват подкрепа за дадена формация или кандидат ще отидат реално до урните. Това зависи от множество фактори, сред които определящо значение има способността на политическите сили и кандидати да мобилизират своите привърженици за гласуване в изборния ден.

Последното проучване на Социологическия екип на ИМП преди изборите в неделя сочи, че между четири и шест политически сили биха могли да получат мандати в Европейския парламент, ако в изборния ден мобилизацията на избирателите на отделните формации достигне нивата на декларираните от респондентите предпочитания.

Проучването регистрира преднина от 1.6% в полза на БСП пред ГЕРБ. Делът от респондентите, които заявяват подкрепа за левицата е 20.8 %, докато подкрепата за ГЕРБ възлиза на 19.2 %.Трябва да се отбележи обаче, че регистрираната преднина е твърде крехка и предизвикателството в изборния ден и пред БСП, и пред ГЕРБ ще бъде доколко те ще успеят да мобилизират за гласуване своите поддръжници. От това ще зависи в голяма степен и изхода от оспорваната и на практика паритетна битка между двете най-големи партии.

Ако европейските избори се провеждаха към момента на проучването, декларираната от респондените подкрепа се разпределя както следва:

Проучването регистрира и повишаване на мобилизацията на избирателите на ДПС, която започва да се доближава до традиционните за партията нива на подкрепа – 7.5 %.

Своите сериозни шансове да получат представителство в Европейския парламент към днешна дата имат също коалицията „ББЦ-ВМРО-ЗНД-Гергьовден” – 7.7 %, „Атака” – 4.6 % и АБВ – 3.7 %.

Анализите на Социологическия екип на ИМП показват, че най-сериозни вариации в изборните резултати в сравнение с декларираните предпочитания на респондентите преди изборите, биха могли да се проявят при:

- ДПС, които традиционно постигат значителна мобилизация на своите гласоподаватели в изборния ден и най-вероятно и в този вот ще получат по-висок резултат в сравнение с моментната снимка на електоралните нагласи в това проучване.

-  „Атака“, които при ниска избирателна активност под 40 % в тези избори и силна мобилизация на твърдите си симпатизанти биха могли да получат европейски мандат.

- ББЦ-ВМРО-ЗНС-Гергьовден“, които все още нямат изграден твърд избирателен корпус, а профилът на декларираната за тях подкрепа е мозаечен (включва избиратели, които в предходни избори са гласували за ГЕРБ, „Атака”, НДСВ, БСП и за малки партии). Възможно е при липса на достатъчна мобилизация на нейните симпатизанти в изборния ден, реалният изборен резултат да се окаже значително по-нисък.

- АБВ,при които от мобилизацията и избирателната активност, ще зависи дали ще реализират заявеното от респондентите ниво на подкрепа, което им дава шанс за представителство в Европейския парламент.

Изненада би било, ако Реформаторският блок успее да преодолее изборната бариера. В настоящето проучване делът от респондентите, които заявяват подкрепа за тази коалиция е 2,6 % и потвърждава ниските нива на декларирана подкрепа, регистрирани в последните месеци от Социологическия екип на Института за модерна политика. По-високи резултати в изборния ден в сравнение с декларираните в проучването, реформаторите биха могли да получат при евентуална по-сериозна мобилизация на гласоподаватели по линия на отделилата се от ДПС формация с лидер Корман Исмаилов НПСД.

Макар и при много ниски нива на подкрепа – около и под 0.5 % - интерес  представлява и конкуренцията между трите зелени партии в предстоящите избори, доколкото изходът от вота би могъл да определи коя от тях може да има повече основания да претендира за политически представител на екоактивизма в България.