Диана Русинова: Къде е държавата? Къде е АПИ и защо все още Проходът на Републиката няма Акт 16?

Поредни два тежки пътни инцидента се случиха на прохода "Хаинбоаз" (път II-55). При единия тежкотоварен камион удря насрещно идващ лек автомобил. Шофьорът на колата загива на място. Камионът – бяга. При втория случай, друг водач на камион губи контрол над превозното средство – вероятно заради превишена скорост. Ограничителната система не успява да го удържи – било защото е от нисък клас, било защото просто е стара и амортизирана. И знаете ли от кога? От 2009 година.
И сега питам:
Къде е държавата?
Къде е Агенция „Пътна инфраструктура“ и защо все още проходът "Хаинбоаз" няма Акт 16? Защо 16 години не се сменя една мантинела? Защо части от пътя все още функционират с временна организация на движението?

Това казва в свое отворено писмо до българските граждани Диана Русинова от Европейския център за транспортни политики. Писмото е публикувано на нейната страница във фейсбук. Ето и още от него:

Къде е Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“? Защо работи с "работно време", докато нарушенията на тежкотоварни камиони се случват по всяко време? Къде е контролът?
Но и нека не се самозалъгваме – не е виновна само държавата.
Къде е личната ни отговорност?
Къде са обноските, културата, уважението към живота? Познавате ли изобщо правилата за движение? Спазвате ли ги? Или само чакате повод да се нахвърлите в коментари – срещу всеки, който си позволи да ви каже, че не сте безгрешни?
Когато кажа, че мотористите често нарушават правилата и застрашават всички ни – ме нападате.
Когато кажа, че велосипедистите и водачите на ИЕПС (електрически тротинетки) създават хаос – ме критикувате.
Когато поискам контрол и яснота – ме обвинявате, че съм крайна, непрофесионалист и неексперт, с две думи, че нищо не разбирам.
Но нека си кажем истината:
Когато институциите мълчат, когато хората са озлобени и всеки живее в своята правота, резултатът е ясен – още катастрофи, още смърт, още разруха.
А същите тези хора, които искат "европейски пътища", отиват на протест 50 човека.
А после си тръгват от този протест и правят десетки пътни нарушения по пътя към дома.
Как тогава имаме наглостта да говорим за промяна?
С какво право политиците говорят за безопасност, когато пет години няма реална поддръжка на пътищата, няма ефективен контрол, няма наказания за виновните водачи? Само приказки. Само PR. Само фейсбук герои и бездействие.
Дори и след смъртта на Сияна - обещания, клетви, мерки. До момента нищо - една голяма 0.
Българи, държавата не е нещо външно.
Държавата сме всички ние.
И ако искаме да я върнем в ръцете на достойните, честните и отговорните – трябва да го заявим ясно и категорично. Не с гняв, а с действия. Не с думи, а с постоянство.
20% купен и корпоративен вот решава съдбата ни за десетилетия.
А ние – уж умни, уж възмутени – мълчим, присвиваме рамене и чакаме някой друг да оправи всичко.
Не е време за мълчание. Не е време за пасивност.
Време е да си върнем тази държава.
Със съвест. С кураж. Със саможертва, ако трябва.