Европейската комисия създава ново шпионско звено

Европейската комисия започна създаването на нов разузнавателен орган под ръководството на председателя Урсула фон дер Лайен, съобщава "Файненшъл таймс".

Целта е да подобри използването на информация, събрана от националните шпионски агенции.

Звеното, което ще бъде сформирано в рамките на генералния секретариат на комисията, планира да наеме служители от цялата разузнавателна общност на ЕС и да събира разузнавателна информация за съвместни цели, разкриха четирима души, запознати с плановете.

Руската инвазия в Украйна и предупрежденията на президента на САЩ Доналд Тръмп за намаляване на американската подкрепа за сигурността в Европа подтикнаха ЕС да преосмисли вътрешните си способности за сигурност и да започне най-голямата си кампания за превъоръжаване от Студената война насам.

Един от хората заяви: "Шпионските служби на държавите членки на ЕС знаят много. Комисията знае много. Нуждаем се от по-добър начин да обединим всичко това и да бъдем ефективни и полезни за партньорите. В разузнаването трябва да дадеш, за да получиш".

Ходът се противопоставя на високопоставени служители в дипломатическата служба на ЕС, която ръководи Центъра за разузнаване и ситуации (Intcen) на блока, които се опасяват, че това ще дублира ролята на звеното и ще застраши бъдещето му.

Въпреки че планът не е официално съобщен на всички 27 държави членки на ЕС, органът има за цел да привлече служители, командировани от националните разузнавателни агенции.

Говорител на комисията посочи, че ЕК "проучва как да засили своите възможности за сигурност и разузнаване. Като част от този подход се обмисля създаването на специално звено в рамките на генералния секретариат".

"Концепцията се разработва и дискусиите продължават. Не е определен конкретен график", уточниха източниците и добавиха, че звеното "ще се основава на съществуващия опит в Комисията и ще си сътрудничи тясно със съответните служби на Европейската служба за външна дейност".

Споделянето на разузнавателна информация отдавна е деликатна тема за страните членки на ЕС. Големи държави като Франция, с обширни шпионски възможности, са резервирани да споделят чувствителна информация с партньори. Появата на проруски правителства в страни като Унгария допълнително усложни сътрудничеството.

Очаква се страните членки да се съпротивляват на стъпките на ЕК за създаване на нови разузнавателни правомощия за Брюксел, отбелязаха двама от източниците, но добавиха, че отдавна има опасения относно ефективността на Intcen, особено след като Европа реагира на хибридната война на Русия.

Предложенията на Тръмп, че САЩ биха могли да намалят подкрепата си за Европа - и временното му спиране на разузнавателната помощ за Украйна тази пролет - подчертаха зависимостта на континента от Вашингтон за определени възможности.

Новото звено е резултат от решението на Фон дер Лайен да създаде специален "колеж по сигурност", където нейните комисари да бъдат информирани по въпросите на сигурността и разузнаването. Тя предприе и действия за финансиране на покупки на оръжия за Украйна и стартиране на проекта за сателит Iris.

Споделянето на разузнавателна информация с ЕС датира от терористичните атаки срещу САЩ на 11 септември 2001 г., които накараха шпионските агенции на Франция, Германия, Италия, Нидерландия, Испания, Швеция и Великобритания да започнат да обединяват класифицирани оценки на сигурността. Това в крайна сметка стана по-институционализирано, разширено, така че да включва и други държави членки, и през 2011 г. беше приобщено към дипломатическата служба на ЕС.