"Възраждане" ще връща българите в Родината с пакет от икономически мерки

"В поредица от срещи с граждани и организации патриотичната партия Възраждане представи приоритети те в програмата си. Политическата сила определя като най-сериозен проблем демографската катастрофа в страната ни. Кандидатите за народни представители на Възраждане успешно аргументират това с факта, че през последните 30 години два милиона българи са напуснали родината ни. Над 617 села са без население или само с един жител. Няколко големи града са принудени да приютят хората, които търсят препитание, защото такова няма по родните им места. В резултат на тази вътрешна миграция към градовете „гостоприемници“, се натоварват извънредно много здравната, образователната и социалната система.

Това е ситуацията и тя трябва да се разреши бързо, защото числеността на българите намалява, а това е предпоставка съвсем скоро България просто да я няма, и то съвсем не метафорично. Ние сме уникален случай, защото в съвременния свят в мирно време нашият народ намалява на година с толкова, колкото не е намалявал във всички войни, които сме водили в историята ни. Наложително е договаряне на помощ от страна на Европейския съюз и финансирането на пакет от икономически мерки за завръщането на българските емигранти в страната ни. Такъв опит вече има - Гърция, която е в ЕС , бе подпомогната с пакет от икономически мерки и в рамките на 10 години върна 1 млн. свои икономически емигранти.

В програмата на Възраждане за справяне с демографската криза са заложени още: повишаване на социалната помощ за отглеждане на дете; право на социална помощ за отглеждане на дете за всяко семейство на работещи родители; адекватно подпомагане на многодетни семейства; увеличаване на държавните стимули за семейства с цел повишаване на раждаемостта; държавна помощ или безлихвен заем за покупка на жилище за работещи родители с многодетни семейства; осигуряване на повече възможности за безплатна асистирана репродукция; адекватно подпомагане на семейства с деца в неравностойно здравно или социално положение; реализиране на програмата за стимулиране на етнически българи, живеещи по рождение в чужди страни, и на лица с български корени да се върнат в България, с облекчена процедура за това; развиване на специални икономически зони в изоставащите региони на страната, с което ще бъдат осигурени повече работни места в по-малките градове; данъчни стимули и допълнително финансиране за развитие на селските райони на България.

За да се развиваме социално и икономически , ни е нужен нашият човешки потенциал. Извън страната ни живеят над 1/3 от трудоспособните българи и е необходимо българската държава да предприеме незабавни мерки за завръщането на нашите сънародници . За да възродим България, са ни нужни всички българи. Икономическият подем е от изключително значение за това , Родината ни да стане предпочитано място за живот, работа и отглеждане на деца за всички нас. Имаме централен бюджет от 30 млрд. лева и ако той е правилно разпределен , ще има достатъчно за всички фундаменти в държавата.

Едно от икономическите предимства на България е, че имаме по-ниски данъци в сравнение с останалата част от Европа. За да запазим това свое предимство, е необходимо данъчната тежест да се преразпредели върху определени групи в обществото. Гражданите с по-висок социален статус, които са 1%, да поемат малко по-голяма данъчна тежест за сметка на тези, които са на минимална работна заплата.

По този начин ще бъдат подпомогнати икономически неактивните региони, където заплатите са по-ниски, а хората ще могат да останат по родните си места. Това ще разтовари здравната, социалната и образователната система на няколко големи града, превърнати в „гостоприемници“ в процеса на вътрешната миграция. Разбира се, преразпределението на данъчната тежест е възможно само ако се осигури безопасна среда за бизнеса, въведат се ефективни мерки за справяне с корупцията и се премахне административната тежест върху предприемачите.

Когато бизнес средата функционира нормално, данъците са ниски, а корупцията е сведена до минимум, България ще е привлекателна дестинация за инвеститори. За да подобри бизнес средата, Възраждане предвижда: Реализиране на стратегия за постигане на положителен търговски баланс. България губи по 500 млн. лева на месец от негативен търговски баланс, което може да се промени при подкрепа от страна на държавата на ключови български производители в определени сектори. Създаване на фонд за ежегодни инвестиции в начинаещи (startup) компании. Това може да превърне страната ни в център за развитие на информационните технологии на Балканите. Повече свобода при инвестиране на средствата от пенсионните фондове.

Сегашната възвръщаемост от допълнителното пенсионно осигуряване е едва няколко процента. Необходимо е да се позволи инвестирането в алтернативни фондове и повече свобода при управлението на тези средства, за да се постигнат поне 10% възвръщаемост. Пълната дигитализация на държавните институции ще оптимизира предприемаческата дейност. Инвестиционен план за увеличаване на капитала на държавата. Държавата ежегодно разполага с бюджет, който се изразходва изцяло. Необходимо е част от средствата (3%) да се управляват като инвестиционен фонд. Свързването на чуждите фондови борси с Българската фондова борса ще позволи на чужди инвеститори бързо и лесно да инвестират в акции на български компании част от БФБ.

Закон за личния фалит ще позволи на предприемача след неуспешен опит за бизнес да започне отначало по-бързо и лесно. Премахване на Наредба Н-18. Тази наредба е пример за свръхбюрокрация без особени ползи, но с изключителни вреди за малкия и среден бизнес. Облекчено законодателство и по-малка данъчна тежест за малкия бизнес през първата година от старта. Свободен пазар за продукцията на малките селскостопански производители без прекупвачи и без почти никакви регулации. От Възраждане са категорични, че за основните стълбове на държавата като образование, здравеопазване и национална сигурност трябва да се грижи само държавата и да не се допуска чуждо вмешателство в тях, защото то заплашва суверенитета ни.

За образованието Възраждане предвижда пакет от мерки, които да го подобрят: премахване на делегираните бюджети; въвеждане на мандатност за директорите; намаляване на административната тежест в работата на учителите; пренаписване на учебниците по история и литература в дух на родолюбие; възстановяване и развитие на хуманитарното и професионалното образование и държавна подкрепа за даровитите ученици. В сферата на здравеопазването са нужни спешни мерки за преодоляването на здравната криза. За Възраждане това са премахване на търговския статут на болниците; държавно финансиране на медицинските дейности; държавно програмно финансиране за семейното планиране и асистираната репродукция; премахване на ДДС върху лекарствата; минимален безплатен пакет медицинска помощ; възстановяване на училищните здравни кабинети; здравеопазване във всяко населено място; прилагане на национални програми за здравна култура.

Друг приоритет, който се очертава силно в програмата на Възраждане, е националната сигурност. Преструктурирането и модернизирането на българската армия е въпрос от първостепенна важност. Тя трябва да е способна реално и напълно самостоятелно да защитава националната сигурност и териториалната цялост на Родината. Колективната отбрана, основаваща се на участие във военно-политически блокове, може да бъде само поддържащ елемент от сигурността ни, но не и основен такъв. От Възраждане са категорични, че важните решения за страната ни като членството в НАТО и Европейския съюз трябва да се взимат само след допитване до народа.

От Възраждане още се обявяват за запазване на суверенитета на държавата, като запазим българския лев и енергийната си независимост. Смятат, че е нужен мораториум върху сечта и преразглеждане на всички концесионни договори. Считат, че е необходимо с пакет от мерки първо да спасим българския туризъм и след това да го развием във всичките му възможни форми. Смятат, че има нужда от промяна и в културната сфера. Тук те предвиждат последователни действия в посока реализирането на индивидуална програма за развитие на държавния и независимия сектор в културата.